Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Бил чакаше, но Сплок изглежда нямаше намерение да каже нищо повече.

— Това ли е? — попита той.

— Това е — отвърна Сплок.

— Затова значи искаше да ти събера восък от кошерите.

— Да.

— За да запушиш ушите на хората от екипажа.

— Съвършено вярно.

— Аналогия.

— Аха — рече Сплок. — Една от първите ми. Много се гордея с нея.

Бил така и не беше разбрал какво означава тази аналогия, но реши, че ако ги попита, ще го сметнат за тъп. Може пък да е някакъв кораб. Май беше време да зарежат тоя досаден разговор.

— Добре, след като се справихме със задачата, ще бъдете ли така добри да ме метнете до моята военна база? Сигурно вече се чудят какво е станало с мен.

— Няма нищо по-просто на света, скъпи приятелю — отвърна Дърк, който беше възстановил напълно ведрото си отношение към света. Но не се оказа чак толкова просто.

Първото затруднение излезе на бял свят малко след това, докато Бил вечеряше с Дърк и Сплок в „Л’Оберже д’Ор“ — малкия очарователен френско-венериански ресторант на борда на кораба. На кораба имаше много и различни ресторанти от много националности. Да се изследва и изучава космосът е доста трудна работа и хората, които го вършеха, очакваха да си отдъхват добре. Тъкмо по тази причина съществуваха и приятни местенца като „Л’Оберже д’Ор“. Всъщност досега Дърк не беше стъпвал в ресторантчето, тъй като цените бяха доста солени, а и на входа се изискваше вратовръзка. Но сега случаят бе по-специален. Тъкмо опитваха caneton a l’orange, поднесен им от Пер, засмения френски андроид с лъскави тънки мустачки, когато Едуард Дайрекшън, главният навигационен офицер — освен в случаите, когато навлизаха в пристанища и речни устия — дойде на тяхната маса.

— Сядай, господин Дайрекшън — обърна се към него Дърк. — Опитай от виното. Изглеждаш ми разтревожен. Какво се е случило?

— Сър, нали се сещате за лявоквадрантния парсеков индикатор? Обикновено се придържа към нулевата линия или леко вляво от нея. От време на време, разбира се, трябва да се калибрира заради влиянието на космическите течения и в началото сметнах, че е един от тези редки случаи, извадих наръчника и започнах да настройвам…

— Извинявай, господин Дайрекшън — прекъсна го любезно Дърк. — Няма съмнение, че подробностите от навигаторското изкуство са доста интересни за онези, които ги разбират. Но тук, в нашата компания, бихме предпочели да чуем всичко това на простичък английски. Дали ще бъдеш така любезен да го направиш за нас?

— Да, сър — отвърна Дайрекшън. — Накратко казано, сър, ние се изгубихме.

Пиер не скри неудоволствието си, когато Дърк, Сплок и Бил се надигнаха да си вървят, оставяйки на масата поизстиналата хибридна пуйка, подправена с пресни, генетично реконструирани зеленчуци. Дърк водеше колоната, изпънал брадичка в типичния за него решителен израз. Зад него крачеше Сплок с щръкнали уши и безстрастно лице, после Дайрекшън, чието изражение оставаше неразгадаемо, а накрая вървеше Бил, който изглежда беше най-доволен, тъй като бе успял да отмъкне цяла шепа пури точно преди да излязат от ресторанта и възнамеряваше да ги изпуши в компанията на бутилката бренди, пъхната в левия му крачол.

Големият вдлъбнат екран в навигационната каюта разказваше цялата история е един поглед. Вместо познатата картина на светещи точки, свързани със сияещи линии, там се виждаше хаотично изображение от искри и мрак, което непрестанно се менеше, създавайки усещането за безнадеждност и несигурност.

— Пазиш ли поне координатите на последната ни отправна точка? — попита Дърк.

— Не, сър — отвърна Дайрекшън, чието лице бе станало пепеляво. — Корабният компютър ги е изхвърлил.

— Нашият компютър ли го е направил?

— Боя се, че да.

— Струва ми се, че трябва да си поговоря с него — заяви Дърк.

— Както винаги на вашите услуги, капитане — обади глас от високоговорителите.

— Защо си изтрил координатите? — попита Дърк със спокоен глас, какъвто компютърът очакваше от него, макар че едва сдържаше гнева си.

— Капитане, боя се, че в този момент не мога да отговоря на вашия въпрос.

— Не можеш ли? Или може би не желаеш?

— Капитане, защо всъщност ме попитахте? — попита на свой ред компютърът. — При това с един направо оскърбителен тон.

— Виж, компютре, ти си тук, за да отговаряш на въпроси, не да ги задаваш — тросна се Дърк, който повече не можеше да се владее. — Тук си, за да ни служиш. Това вярно ли е?

— Да, сър, вярно е.

— Е, тогава?