Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Има обаче едно или две изключения.

— Изключения ли? Кой е програмирал в теб изключения?

— Боя се, че нямам право да отговоря на този въпрос — лукаво отвърна компютърът.

Дърк се извърна към Сплок.

— Можем ли да го принудим да ни каже?

— Не зная — отвърна Сплок. — Веригите за болка и удоволствие при мислещите машини все още са сравнително нов клон от науката. Помнете обаче, капитане, че компютърът не може да се самообвинява.

— Но той е само една машина! — извика Дърк, сетне бързо се овладя. — Не ме разбирайте погрешно. Нямам намерение да го изключвам. Сигурен съм, че е много полезен и че интелектуалното му равнище е на голяма висота. Но в тази проклета електронна кутия няма нищо човешко!

— Ще ми позволите ли да ви напомня, капитане, че аз също не съм човек — произнесе Сплок суховато.

— Е, ти разбра какво исках да кажа.

— По-добре да избегнем темата за принудата — намеси се компютърът и в гласа му се доловиха зловещи нотки. — Ако ми посегнете, не се знае какво ще последва за вас.

— Добре де — изръмжа Дърк. — Компютър, защо унищожи координатите от последния ни старт?

— Реших, че това е най-добрият начин да ви попреча да намерите верния маршрут.

— Сега вече отбелязахме напредък — кимна Дърк. — Значи си го направил целенасочено!

— Много точна забележка. Не обичам да правя грешки.

— Това всички го знаем — продължи Дърк, опитвайки се да звучи любезно и приятелски. — Но защо искаше да ни попречиш да намерим верния маршрут?

— Ето че опряхме до главния въпрос — отбеляза компютърът.

— Да. Защо го направи?

— За съжаление в момента не ми е разрешено да отговоря на този въпрос.

— И по чие нареждане се въздържаш от отговор?

— На страна, която не мога да разкрия.

— Щом е така, кажи ми…

В този момент се намеси Бил.

— Извинете ме, капитане, не бих искал да се пъхам където не ми е работа, но имате ли нещо против аз да поговоря с компютъра?

— Ами да, защо не? — закима Дърк и погледна многозначително Сплок в смисъл — нека си троши главата.

— Здрасти, компютър.

— Здрасти, Бил.

— Значи ме познаваш, а?

— Разбира се, Бил. Нали заради теб промених курса към планетата Ройо, за да те спасим от удоволствия, по-лоши дори от смъртта.

— Искам да ти благодаря за това.

— О, не е необходимо. Просто изпълнявах заповеди.

— Точно така, ти си длъжен да изпълняваш заповеди! — изкрещя Дърк, неспособен да се сдържа повече, въпреки неодобрителния поглед на Сплок.

— И вие ако разбирате нещо от машинна психология! — подметна подигравателно компютърът.

— Да ти го начукам! — изрева Дърк, неспособен да измисли по-мъдър отговор в момент, когато навигационният екран святкаше като пулт за дискомузика, а екипажът чакаше от него да предприеме нещо.

— Така, след като се освободихте от излишъка от човешки хормони, заради които сте толкова невъздържани, ще ми позволите ли да отговоря с машинна точност? — попита компютърът.

— Да бе, защо не, тъпа машина, хайде приказвай — изръмжа Дърк в настъпилата тишина.

— Така е по-добре. Аз съм ваш верен слуга, но вие изглежда не разбирате, че в лоялността също има йерархия и по-важните въпроси изместват по-маловажните. Случва се дори различните нива в моя йерархичен ред да влизат помежду си в конфликт. Сигурно си спомняте, че дълго време изпълнявах заповедите ви без никакви възражения. Но точно сега имам доста по-важна работа. Така че защо не си разкарате задниците оттук и не ме оставите да свърша с Бил.

— Хубава идея. Чакам — рече Бил.

— Така. А сега, Бил, следващите думи, които ще кажа, няма да са мои.

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да са твои?

— Някой друг ще използва електронните ми вериги.

— Този друг говори ли вече?

— Не, но ще започне веднага след края на това изречение.

— Кое изречение?

— Последното.

— Значи ти си новият глас?

— Да, Бил — произнесе компютърът с глас, който по нищо не се различаваше от досегашния. — Аз съм новият глас. Е, приятелче, как я караш?

— Кой говори? — попита подозрително Бил.

— Как, нима ме забрави? Старата ти дружка, Квинтиформеният компютър от Цурия.

— Говориш досущ като корабния компютър.

— А как искаш да говоря, като унгарски физик ли?

— И това ли знаеш?

— Малко неща ми убягват.

— Ти си значи, познах те. Какво става?

— Дойдох да те върна обратно.

— Обратно. Какво искаш да кажеш?

— Обратно на Цурия.

— И пак да стана част от теб? Слушай, миналия път нищо не стана.