Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Давай, Сплок.

— Кризите повече ви отиват, сър.

Дърк се изсмя и нагъна последната част от хамбургера.

— Това място ми навява безгрижно настроение — обяви той. — Не можеш да ме разбереш, защото си нямаш понятие какво означава настроението за хората. Мога да те уверя обаче, че то е двигател на живота.

— Глупости, капитане! Вашият живот е движен от чувството за дълг. Освен това обичате своя Бог, ако въобще имате такъв, и при определени обстоятелства — своята родина.

— Всичко това е вярно, господин Сплок, напълно вярно! Но понякога дори най-добрите от нас — не твърдя, че съм един от тях, разбира се — та дори най-добрите от нас имат нужда от малко почивка от родина, морални устои и религиозни предразсъдъци.

— Сега пък говорите като капитан анти-Дърк.

— Не, нали го убихме в справедлива битка. Ние бяхме на страната на християнството и справедливостта, а той защитаваше султана и исляма. След като сме победили, значи правдата е на наша страна, нали, Сплок?

— Можете да говорите каквото си искате, сър. Но с ваше позволение ще отбележа, че това е чиста софистика. Или както обичат да казват на долната палуба — дрън-дрън.

— Доста безогледно си служиш с думичките, господин Сплок, но си забравил за демоничната страна на човека. Или отричаш съществуването й?

— Няма никакви доказателства, че има такава страна — заяви смело Сплок. — Дори и да е така, смятах, че сте я преодолял, капитане.

— Но разбира се, Сплок! Точно това исках да ти кажа. Аз надвих демоничното в себе си, което съвсем не значи, че нямам право на малка ваканция, нали?

— Предполагам, че имате — предаде се Сплок. — Но моментът не е много удобен, нали? Извънземния историк все още е на свобода и Земята в никакъв случай не е в безопасност.

Дърк повдигна рамене.

— Такъв е животът. Все се случват неприятни неща. Но смея да заявя, че моите съпланетници могат, поне за известно време, да се справят и без мен. Или казано иначе, галактиката може да почака няколко дни да бъде спасена, докато аз си отдъхвам тук. Ще се напия и ще си намеря жена.

Сплок, който очевидно бе шокиран, не знаеше какво да каже. Скръстил ръце на гърба, той продължи мрачно напред — пълен контраст с разхождащия се безгрижно по плажа Дърк. Двамата се приближаваха към „Мръсния Дик“, където ги очакваше Бил със запотена чаша в ръка.

Макар че Дърк си бе позволил неограничена свобода, не можеше да се каже същото и за екипажа на „Находчивост“. Корабът бе останал затворен, с изключено защитно поле и на аварийно захранване, за да се пести енергия. Всички членове на екипажа — по нареждане на Сплок, който се боеше от трагичен упадък на дисциплината — бяха останали по бойните си постове.

В началото капитанът смяташе да се възпротиви, но веднага щом стъпи на Ройо волята му се огъна като разтопен метал и той изгуби всякакво желание да отстоява своето. В края на краищата, след като е във ваканция, ще бъде глупаво да командва хората си, нито пък имаше смисъл да се кара със Сплок. Човек трябва да работи упорито за своето спасение, каза си той и след като дълго време бе работил за спасението на останалите, можеше да задели няколко щастливи мига и за себе си.

На брега го посрещна цяла група красавици. Те го закичиха с цветя в косите и го поведоха нанякъде. Почти не разговаряха с него или помежду си, но това като че ли бе по-добре — омръзнало му бе от празни приказки. Колко по-различен бе този живот от строгото разписание на кораба! Тук можеше да си седи на брега и да гледа залезите. Да лови риба и да се любува на плажните волейболистки. Да сърба ромови пуншове и да се вози на скоростните влакчета. Понякога го налягаха угризения за екипажа. Сплок не им позволяваше да включват дори външните камери. Бедните нещастници бяха насред рая, а дори не го знаеха!

Дърк и Бил скоро станаха другарчета по чашка, неизменно следвани от Сплок, който седеше отстрани и ги наблюдаваше мрачно, докато те се кискаха с опиянени от погълнатия ром глави.

След години постоянни тренировки Бил притежаваше огромен капацитет за поглъщане на алкохол. Но освен това бе мързелив, а и скоро намрази сутрешния махмурлук. В редките моменти на пълно отрезвяване, когато се отпускаше в прегръдките на Илирия, му хрумваха идеи като провеждане на първенство по волейбол, или някакво друго забавление.

Дърк не искаше и да чуе за това. Удоволствията го привличаха с някаква демонична сила, мощна точно колкото онази, която го бе издигнала до капитан на най-бързия и най-красивия кораб от земния флот. За него забавленията бяха принцип и той се впускаше в тях така, както доскоро се впускаше в изпълнението на служебните си задължения.