Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Бях забравила — призна тя. — Май си прав.

— Предишните ти форми бяха за предпочитане. Е, не чак толкова, разбира се. Между другото, как се сдоби с мрънско тяло?

— Трябваше сам да се досетиш — отвърна Илирия. — Нали знаеш, че ние, цуриянците, съществуваме под формата на лъчиста енергия, докато не си намерим тяло, което да обитаваме. Прибираме всички тела, които ни попаднат. Знаех, че тялото на гущер е по-подходящо за общуване с хора, отколкото предишната ми форма.

— Сферите си бяха много хубави — рече Бил.

— Много си мил, че ми го казваш. Зная, че не ти харесваха особено. Но поне извадих късмет да се сдобия с тях. Знаеш ли, че повечето мои сънародници въобще нямат тела. Ти обаче питаше за гущера. Реех се значи лениво из добрия стар боен кон „Находчивост“ и търсех подходящ гостоприемник…

— Между другото — прекъсна я Бил, — как се озова на „Находчивост“?

— Компютърът го направи. Сети се, че това е единственият възможен начин да те върне обратно. Ето защо ми помогна да се прехвърля на борда. Той ме снабди с енергия. Достави ми всичко, от което се нуждаех, с изключение на тялото. Това надвишава и неговите възможности. Предполагаше обаче, че тук ще мога да намеря нещо подходящо.

— Повечето хора, които познавам — отбеляза Бил, — използват телата си постоянно.

— Зная — кимна Илирия. — Всички, които срещнах, работеха здраво с телата си. Дори когато спят, ги ползват, за да сънуват. Бил, тези хора са ужасно активни, не мислиш ли?

— Предполагам, че си права. Кажи ми за мръна.

— Ами след като огледах целия кораб, реших, че късметът ми е изневерил. Всички използваха телата си по един или друг начин. Някои от тях ги използваха заедно, което ми се стори много забавно. Трябва да ми кажеш…

— По-късно — въздъхна Бил, който нямаше никакво намерение да й обяснява хетеросексуалните — или хомосексуални? — упражнения, на които бе станала свидетел.

— Няма да забравя да те попитам. Повъртях се още малко и открих това тяло в едно тайно помещение в корпуса на кораба. Изглежда беше в безсъзнание и затова просто се пъхнах в него и го взех.

— Без никакви проблеми?

— Съвсем никакви. Тези гущери са големи веселяци, да знаеш.

— За теб, може би, но не се опитвай да го кажеш на някого от Обединеното командване. Всякакво тяло ли можеш да вземеш?

— Да, разбира се. Но не защото сме кой знае колко интелигентни. Просто ние съществуваме предимно умствено, което не може да се каже за останалите същества.

— Това е доста интересно — промърмори Бил, по-скоро на себе си. Той присви очи, докато в ума му се оформяше някаква мъглява засега идея.

— Бил, защо мижиш?

— Мислех нещо. Ще ти кажа по-късно. Слушай, Илирия, тук нещо не е наред.

— Скоро всичко ще се оправи. Ако пък не се получи, зарежи го. Какво значение има едно тяло повече или по-малко? Знам откъде мога да се снабдя с наистина хубави тела, без да нарушавам някое от моралните правила за вземане на тела, на които ни учат на Цурия.

— Това е страхотно. Но за друго ми беше мисълта. Исках да кажа, че нещо не е наред с хората на този кораб. Винаги съм смятал капитан Дърк за прочут герой. А одеве го чух да подготвя план за нападение на невинни хорица от планетата, към която се приближаваме.

— Много странно, съгласна съм. Всъщност ще трябва да се доверя на думите ти, тъй като не знаех нищичко за него, преди да попадна на този кораб. Какво според теб може да е обяснението?

— Нямам представа — сви рамене Бил. — Когато го попитах, той заяви, че въобще не бил Дърк, а някой си анти-Дърк.

— Какво ли значи това?

— Нямам ни най-малка представа.

— Дали да не попитам Квинтиформения компютър?

Бил я погледна заинтригувано.

— Можеш ли да го направиш?

— О, да, нали ти казах, че компютърът искаше да ти помогне. Той поддържа постоянна връзка с мен. Още сега ще го попитам.

Малкият зелен гущер, който сега бе Илирия, се сви на топка и само очичките му изпъкваха навън. Той ги притвори, увеси чене и си придаде отпуснат вид.

— Ей, Илирия — сръга го Бил. — Ти добре ли си?

— Добре е — отвърна гущерът. — В момента говори Квинтиформения компютър. Бил, искам да ти се извиня. Истината е, че си играех с теб. Моля те да се върнеш обратно.

— Да не мислиш, че ми беше приятно да съм част от теб? Не се сърди, но предпочитам да съм си аз.

— Напълно обяснимо — съгласи се компютърът. — Прав си, че мозъкът ти е твърде ценен, за да позволя да бъде изгубен.

— Моят мозък ли?

— Да, и двете полукълба.