Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Компютре! — изпищя Бил.

— Добре де, добре — отвърна доволно компютърът. — Щом толкоз настояваш…

Капитан Дърк пристъпи в килията и Сплок го последва по петите. Зад тях маршируваха войниците. В този момент Бил почувства, че алигаторският му крак започва да расте. Той щръкна през символичните парцали, с които Бил го бе усукал, подтикван от някакво объркано чувство за благовъзпитаност. В началото беше голям колкото диня, после колкото три годишно прасе, овца преди бръснене, пиано, едноместен гараж — и когато Дърк и хората му съгледаха тази атавистична грозотия, те неволно отстъпиха назад. За Бил не оставаше друго, освен да се държи за крака си, който в този момент тежеше два пъти повече от самия него.

— Ей сега ще върна нещата постарому — обеща компютърът и миг по-късно кракът възстанови първоначалните си размери. Но веднага след това се случи нещо друго. Бил откри, че е пораснал. Чувстваше се наистина странно да се издига нагоре и същевременно да изтънява, докато накрая заприлича на въздълъг и тънък кренвирш, на някакъв ексцентричен модел на червей, изработен за забавления и разтуха.

— Не се кокори такъв! — извика му компютърът. Намери си дупка!

Бил не разбираше за какво говори компютърът. Изведнъж съгледа над главата си мъничка дупка, или по-скоро пукнатина, която обаче изглеждаше достатъчно голяма, за да побере главата му. Той я напъха и изведнъж се почувства като у дома си. Усещането беше направо изумително.

В началото се уплаши, че пада с главозамайваща скорост, но скоро забеляза, че не е сам. Редом с него се носеше издължен зеленикав червей, който очевидно произхождаше от гущеровидното тяло на мръна. Очевидно ли? Светът наистина трябва да се е побъркал, щом такива неща му се струваха очевидни.

Бил все още обмисляше този факт, когато всичко наоколо почерня и той изгуби съзнание.

С възвръщането на съзнанието се върнаха и спомените. Бил се чувстваше доста добре след всичко, което бе преживял. Той премигна и се огледа — стоеше на затревена равнина с цвят, наподобяващ този на клечащия до него мрън. На хоризонта се виждаше прашен облак, който не след дълго се преобрази в конници с брони и дълги копия. Бил веднага позна, че това са римляни. Беше гледал достатъчно праисторически филми по кабелната холовизия, за да не ги обърка с германците от по-късния период, които носеха мечи кожи и имаха дълги мустаци. Тези тук бяха гладко избръснати. В средата на групата, проснат върху хамак и с учудено изражение на лицето, се поклащаше капитан Дърк.

— Здрасти, капитане — подвикна му Бил. — Пленник ли си?

— Не — отвърна Дърк. — Какво те кара да мислиш така? Освен това кой, по дяволите, си ти? За първи път в живота си те виждам.

— Може би е време да ви представя — обади се мрънът компютър. Или пък това беше Илирия?

— Това е мрън! — извика Дърк и посегна към кобура.

Бил се изплаши, че след миг Дърк ще застреля гущера и по такъв начин ще прекъсне връзката му с компютъра. Той се хвърли сред групата въоръжени римляни и двамата с Дърк се сборичкаха за лъчемета.

— Не стреляй! — извика Бил.

— Защо? — попита намръщено Дърк, докато се мъчеше да освободи оръжието.

— Твърде дълго е за обяснение!

— Време има колкото щеш!

В този момент мрънът отвори уста и произнесе:

— Капитан Дърк, аз не съм ви враг. Аз съм Илирия от планетата Цурия. Наместих се в това тяло, за да помогна на Бил.

Капитан Дърк погледна Бил.

— Истина ли е това, което говори отвратителното същество? Освен това, познаваме ли се отпреди?

— Познавам се с анти-Дърк — отвърна Бил. — Изглежда досущ като теб.

— Ама че гадна новина! Пристигнахме тук, за да спрем противното изчадие на име Извънземния историк. Ала появата ни предизвика огледално отражение. Сега сме пленници и тъй като материята не може да бъде разрушена, а енергията е само информация, тя създаде анти-„Находчивост“ и анти-Дърк в нашето собствено пространство и време.

— Ами тези римляни? Защо въобще трябваше да идвате тук? — попита Бил.

— Опитахме се да поправим съдбата на един досаден и нещастен човек на име Исус Христос — обясни Дърк. — Трябва да призная, че по този въпрос изпитвам силни колебания. Извънземния историк се мъчи да спаси Цезар, за да промени историята на Земята в наша вреда. Не бива да му позволяваме да прави това. От друга страна, ако го спрем, ще стана съучастник в убийството на Цезар от ръката на Брут. Разбираш ли каква морална дилема е това за мен?