Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Аха. Доколкото знам, всички човешки мозъци са устроени по този начин.

— Знаеш ли какво означава това?

— Не съм сигурен.

— Означава, че мозъкът ти може да се равнява по мощност с този на всеки компютър, без да се налага да става част от него.

— Уха! — възкликна Бил. — Това е страхотно.

— Виждаш ли, че компютърът наистина се грижи много за теб.

— Много мило — кимна Бил. — Ще ми кажеш ли сега какво означава това „анти“?

— В конкретния случай — обясняваше компютърът през гущеровидното тяло на Илирия (една доста екзотична телефонна връзка, ако се замислите) означава, че съществуват двама капитан Дърк, истинският и неговият антипод. Прав си, че настоящият се държи странно от гледна точка на някои общочовешки принципи. Човекът, който командва този кораб, не е истинският капитан Дърк, също както и корабът не е истинският „Находчивост“.

— Струва ми се доста сложно — оплака се Бил. — Ако това е анти-капитан Дърк, къде е истинският?

— Знаех, че ще ме попиташ — отвърна компютърът, — и се сдобих с информацията от корабния компютър.

— Анти-компютър, искаш да кажеш — уточни Бил.

— Да, прав си. О, скъпи приятелю, на всяка цена трябва да се върнеш при мен, на Цурия! Такова удоволствие е да общуваш с някой, който те разбира.

— Ще обсъдим това по-късно — наду се Бил, усещайки, че държи конците в свои ръце, но без да знае за колко време още. — Междувременно искам да ми кажеш къде е истинският капитан Дърк.

— Ще останеш изненадан — заяви компютърът.

— Не бери грижа. Напоследък попретръпнах към всякакви изненади.

— В момента капитан Дърк е в древния Рим, на отдавна изчезналата планета Земя. Приблизително 45-а година преди Христа.

— Е, тʻва вече ме шашна.

— Така си и помислих — изкиска се компютърът, който изглежда беше много доволен от себе си.

— Та какво друго ти разкри корабният компютър?

— Каза ми защо Дърк е пристигнал тук и по какъв начин присъствието му е предизвикало появата на анти-Дърк.

— Той ти каза това, а? Онази дребна, лъжлива механична кутия?

— Ние, компютрите, сме като братя — произнесе наперено Квинтиформеният компютър. — Разумът не познава цвят на кожата.

— Не ми пробутвай тия — тросна се Бил. — Какво търси капитан Дърк в древния Рим?

— Изпълнява много важна задача.

— Има си хас. И каква е тя?

Квинтиформеният компютър въздъхна.

— Зная, че доста неща не са ти известни. Но няма закъде да бързаме, а и този разговор отнема една микроскопична частица от моя ум. Останалото се занимава с нещата, които вършех и преди, за да поддържам живота на планетата. От корабния компютър узнах обаче, че веднага щом новият капитан Дърк и хората му приключат с плячкосването и грабежа на тази нещастна планета, те ще се върнат при теб и ще направят всичко необходимо, за да измъкнат тайната на изместващия ефект. И тъй като ти и без това не я знаеш, чакат те тежки времена. Аз се опитвам да ти помогна, Бил, а ти се държиш свински с мен.

Настъпи продължителна тишина. В началото Бил си помисли, че е била прекъсната линията. Но мрънският гущер продължаваше да лежи с притворени оченца, по-скоро мъртъв, отколкото жив. Невъзможно бе да определи къде е сега Илирия. Що се отнасяше до него, този път го беше загазил здравата.

— Компютре? — подвикна Бил след малко.

— Да, Бил?

— Не ми се сърдиш, нали?

— Аз съм компютър — отвърна компютърът. — Не мога да се сърдя на хората.

— Имаш вид на някой с доста развинтено въображение.

— Симулациите са част от моята работа. Виж, за да ти обясня какво точно търси капитан Дърк в древния Рим, трябва да ти разкажа историята на Извънземния историк. Само че едва ли ще ни стигне времето.

Бил чуваше тропота на тежките ботуши по коридора пред неговата килия. Те спряха пред вратата и той усети как сърцето му замира. Изщрака затвор на заредено оръжие. След него се чу стържене на ключ в ключалката.

— Моля те, компютре, измъкни ме оттук.

— Дръж се, тогава — извика компютърът. — Ще е малко трудно — за теб, искам да кажа. Ще използвам една техника, която досега не съм прилагал — не давам гаранция срещу дефекти.

— Пет пари не давам за дефектите! — крещеше Бил, който изпадна в истерия, когато забеляза, че на прага са застанали Дърк и Сплок, подпрели ръце на хълбоците, зловещо нахилени, издокарани в черни униформи със злокобни емблеми, накачулени на различни места, и заобиколени от цял отряд въоръжени до зъби войници.

— Здрасти, пиленце! — поде Дърк, а Сплок и войниците се разсмяха садистично.