Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Да не искаш да кажеш, че смяташ да позволиш на Извънземния историк да попречи Брут да убие Цезар? — попита Бил, който познаваше римската история само от второкачествени исторически филми, доста популярни в неговото детство.

— Дори тъпанар като теб може да забележи, че това е сериозен морален проблем — отбеляза Дърк. — Как би постъпил на мое място?

— Щях да изритам Извънземния историк — отвърна простичко Бил. — После щях да се върна в собственото си време и да постъпя по същия начин с дебелия задник на анти-Дърк.

— Така каза и Сплок.

— Прав е бил.

— Но Сплок не разбира нищо от човешки чувства! — оплака се Дърк.

— В тая работа няма чувства — рече Бил. — От теб се иска да върнеш Земята в предишната й хронологична линия.

— Прав си, много си прав! — шепнеше Дърк. — Напоследък съм под голямо напрежение. Някои говорят, че съм изстискан докрай, но не са прави. Все още ме бива. Нали разбираш за какво говоря?

— Естествено. Какво трябва да направя?

— Трябва да хванем Брут преди да успее да убие Цезар.

— И кога ще стане това?

Капитан Дърк си погледна часовника. Римляните се облещиха. Никога не бяха виждали часовник.

— Остават още два часа — заяви Дърк. — В този момент според изчисленията на Сплок точно толкова време ще е необходимо на Извънземния историк да открие, че сме поставили клопка, и да пренастрои машината си, за да се върне във времето, преди да се появим тук.

— Но тогава пък вие ще се върнете във времето преди да е дошъл той! — възкликна Бил.

— Теоретично е възможно. За съжаление акумулаторите ни почти се изтощиха, докато стигнем дотук. Нямаш представа колко е трудно да ги заредиш отново в 45-а година преди Христа. Не, Бил, каквото трябва да се направи, ще го направим тук и сега.

— Да тръгваме тогава! — извика развълнувано Бил.

— И аз идвам — обади се мрънът Илирия, което не беше никак лесно за един дребен, почти незабележим гущер.

— Ще ни помогнеш ли? — попита Дърк.

— Разбира се!

— Ти, предполагам, си опитен войник с необходимата подготовка за ръкопашни схватки.

— Да, има нещо такова — отвърна уклончиво Бил, който си припомни всички битки, в които бе участвал, или по-точно тези, от които не бе успял да избяга навреме. — Понатрупал съм мъничко опит в тая област.

— Страхотно. Командвал ли си други войници?

— Я почакай малко — тросна се Бил. — Аз не съм никакъв офицер. Първо ме повишиха, после обаче ме понижиха. Мисля, че ми стига толкова растеж в службата.

— Не говорех за офицерска работа. Питах дали си командвал отделение или взвод.

— Е, да бе. И това се е случвало. Дори веднъж ми дадоха рота. Но защо питаш? Ти нали си офицер, щом ти викат капитан? Ти поемай командването.

— О, ще го направя — отвърна Дърк. — Но трябва да остана зад огневата линия, за да мога да се консултирам със Сплок. Виждаш ли, необходим ми е полеви командир, някой, който да предава заповедите ми на войниците.

— Стой, дръж малко — възрази Бил. Но още преди да заговори знаеше, че вече е твърде късно.

Ето как Бил се озова начело на Пети и Втори (Валериански) легиони, изправени срещу Чингиз хан и милион от неговите хуни.

Тъй като Извънземния историк вече бе променил земната история, спасявайки Цезар от Брут и неговите съмишленици, бяха изникнали цял куп опозиционни групички. Цезар, разбира се, оставаше ненадминатият военен гений на своята епоха, може би дори по-велик от Александър и благодарение на тези си качества би успял да задържи натиска на ордите. Но сега всичко бе променено.

Само дето Сплок не мислеше така.

— Нещата не се развиват добре за Цезар, капитане. И за нас също.

— Сплок, ти си един песимистично настроен остроух копелдак, но това не ти попречи да опишеш съвсем точно положението.

— Благодаря ти. Тъй като не съм надарен с чувства, нито похвалите ти, нито обидите имат някакво значение за мен. Все пак оценявам това, че уважаваш моя ненадминат интелект, и същевременно ще се постарая да не обръщам внимание на глупавата забележка относно ушите ми.

— Какво ще правим? — попита Бил, докато разстроен оглеждаше настъпващата армия. Никой не отговори.

Предните части на Чингиз хан се приближаваха върху бронирани якове. Виждаха се щръкнали копия и всякакви други оръжия. Някои от конниците бяха закачили барабани, които блъскаха с неистово усърдие, докато други, не по-малко неистови и зловещи на вид музиканти, надуваха тръби и свирки. Разтеглена покрай брега на Тибър, армията се простираше докъдето стигаше поглед. Римските легионери имаха решителен, но малко изнервен вид, като на хора, които са били въвлечени в неприятности против волята им. Тук-там предните редици отстъпваха бавно пред тези крякащи дяволи и техните коне, якове и камили, странни оръжия и неистова жажда за палежи и убийства.