Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Бил — рече капитан Дърк, — позволи ми да ти представя мичман Кротко, ново попълнение право от кадетското училище „Лагуна бийч“.

— За мен е чест — произнесе мичман Кротко и протегна кафеникавата си десница. Бил забеляза, че дясното му око, това, което едва не уцели при козируването, беше зачервено от предишни, по-успешни опити.

— Да, благодаря — кимна той, като подаде изкаляната си длан и се огледа, търсейки местенце, където да се поизмие.

— Мичман Кротко ще ви отведе в отредените ви каюти — обясни капитан Дърк. — А Сплок ще ви държи постоянно в течение на събитията.

— Оттук, моля — обади се Кротко и даде знак да го последват. Останалите членове на екипажа избухнаха в овации и весели закачки за нещо, което Бил изглежда беше пропуснал.

Вървяха по дълги коридори, в които срещнаха спретнати младежи, обясняващи разни важни неща на красиви девойки с тесни и прилепнали костюми. След като смениха няколко нива и прекосиха още коридори, спряха пред една врата, на която бяха изписани две нули. Кротко отвори вратата и въведе Бил в помещение, което наподобяваше луксозен хотелски апартамент в стила на някогашния „Хелиор-Бевърли-Хилтън“.

— Брей — възкликна Пъхогаг, който веднага се стрелна към тоалетната. — Ей, Бил! — извика той. — Тук има дори пяна за вана и парфюмиран сапун.

— Нищо не пипай — предупреди го Бил. — Какво ще правим сега? — обърна се той към мичман Кротко.

— Почивайте си, докато ние се занимаваме с кораба — обясни Кротко. — В онова шкафче там ще намерите скъпи вносни вина и напитки. Ако огладнеете преди вечерния банкет в 19.00, под телевизора с петстотин канала има машина за сандвичи. Натискате копчето и получавате каквото ви се прииска. Не е необходимо да пъхате монети. Вие сте наши гости.

— Брей! — повтори Пъхогаг веднага щом мичманът си тръгна. — Какво ще кажеш за това, Бил? — Той прекоси стаята и се наведе към машината за сандвичи. — Ей, Бил, тук има пържени октоподови резенчета! И кокаинови цигари! — Той изтича при шкафа за напитки. — Тук пък предлагат поне сто вида наливна бира, включително и местно производство „Старият Находчивец“. С какво искаш да започнеш?

— Ще чакам банкета — отвърна Бил. — Дотогава има по-малко от час. А междувременно ще взема вана.

Влезе в луксозната баня. Ваната беше с размери на малък плувен басейн. Имаше машина за масаж с приставки за всички присъстващи на борда на „Находчивост“ раси. Имаше дори миниатюрна автоматична пила за нокти с вградена нокторезачка.

— Много предвидливо от тяхна страна — отбеляза Бил.

Той заключи вратата на банята, за да не може Пъхогаг да види с какво се занимава, напълни ваната и пусна мехурчета, гонен от притеснение, че някой може да разбере за детинските му прояви. Нека поне веднъж и той се наслади на истинския лукс. Пльосна се във ваната и взе да мята с ръце към тавана сапунени мехури, да подвиква доволно, а когато му омръзна, потърси пулта за управление на видеопроектора. Един от панелите на стената се отмести безшумно встрани, разкривайки екран колкото цялата стена. Първото изображение беше на капитан Дърк, седнал в командното кресло пред своите офицери, които бяха насядали пред компютърни екрани и пултове и малко наподобяваха екипаж на подводница от древни времена.

— Готови ли са всички? — попита Дърк.

Разнесе се хор от дадакания. Но Дърк забеляза, че Сплок мълчи, и се обърна към него.

— Не каза да, Първи офицер. Нещо не е наред ли?

— Сър, разрешете да говоря свободно — помоли Сплок.

— Давай, Тони — рече Дърк.

— Логиката подсказва — отвърна Сплок с монотонен глас, — че трябва да решим въпроса с рунионите от Саперстейн V преди да се заемем с нова задача.

— Бележката ти е приета и отхвърлена — отвърна Дърк с приятен, но нетърпящ възражение глас. — Включи задните двигатели на една трета!

Главният астронавигационен офицер знойна негърка с пухкава прическа — премести една ръчка напред.

— Пълен напред с една трета, сър.

— Деснобордови маневрени двигатели на двесекундни пулсации. Включете главния двигател. Задействайте пулсовия контрол. Астронавигационен контрол на нула цяло и девет. Предни реактивни двигатели на петсекундни пулсации. Главният двигател — готовност за пълна реактивна тяга. Пълен напред — сега!

На екрана се появи преден план, който — както Бил научи по-късно — се предаваше от външна камера. Така и не можа да разбере какъв бе смисълът от тази камера, показваща непосредственото космическо пространство около кораба. Просто поредното чудо на безприложната технология.