Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Не дойдохме тук да те спасяваме — отвърна Дърк. — Всъщност пристигнахме, за да узнаем по какъв начин обитателите на тази планета могат да скрият някой кораб и след това да го накарат да се появи на милиони мили от нея, понякога дори на светлинни години. Представете си колко е важно за нашите въоръжени сили да притежават подобно оръжие. Що се отнася до въпроса как попаднахме тук, Сплок е нашият научен офицер. Каквото и да си мислите за острите му уши, интелигентността му надхвърля многократно моята и следователно трябва да е безкрайно по-голяма от твоята, както лесно може да се определи.

Бил пропусна тази обида покрай ушите си, пък и какъв смисъл да се кара с тях.

— Не съм си и помислял, че може да има нещо нередно в заострените уши! Всъщност дори много ми харесват. Предполагам, че кукличките ужасно си падат по него. Също както и по моите зъби. — Той се захили, за да покаже щръкналите си кучешки зъби.

В този момент и Сплок се приближи към тях. Научният офицер от Фортинбрас имаше издължено лице и вежди с очевидно извънземен произход, тъй като се засукваха и в двата края. Когато заговори, оказа се, че има стържещ тембър като на зле настроен гласов симулатор.

— Щом ти харесват такива уши, мисля ще мога да ти уредя един чифт.

— Ами… — промърмори объркано Бил. — Като си помисли човек, всъщност не ми харесват чак толкоз. Казах го само от любезност.

— Аз пък само се пошегувах — отвърна Сплок. — Това че сънародниците ми са лишени от чувство за хумор, не ми пречи да се майтапя с представители на далеч по-изостанали раси, с които се налага да си имам работа от време на време. Понякога наричат хумора ми ироничен.

— Ироничен! — възкликна Бил. — Разбира се, ироничен! Ама че смешно! Ха-ха!

— Не исках да кажа — продължаваше Сплок с вледеняващ глас, — че сама по себе си иронията е смешна. Макар че естествено притежава някои хумористични оттенъци. Ставаше въпрос за моите заострени уши… О, мамка му. Няма значение. Капитан Дърк, какво се изисква от мен?

— Бих искал да обясните на този войник — рече Дърк, — как сме стигнали до тук.

— Но това е повече от очевидно — отвърна Сплок и метна вледеняващ поглед на Бил. — Предполагам, че в училище сте изучавали уравнението на Финергарт-Елен?

— По мое време май му викаха иначе — отвърна Бил, колкото да каже нещо.

— Няма значение. Направихме така, че пренастроихме двигателите на „Находчивост“ да пулсират в прекъсната Скомианска крива. Дотук нищо необичайно, разбира се, повечето капитани го правят, когато се налага да се отърват от полепналите по корпуса космически рапани. При трептенето корабът се смалява, което улеснява почистването на рапаните.

— Не се ли смаляват и рапаните? — попита Бил.

Сплок го изгледа, след това избухна в дрезгав смях. Бил погледна към Пъхогаг, който изглеждаше объркан.

— Кое е смешното? — попита Бил.

— Дето каза, че рапаните се смалявали. Каква великолепна ирония!

— Сигурно наистина е много смешно — рече Бил, придавайки си скромен вид. Вече си мислеше, че няма да му е никак лесно да се разбере с този извънземен.

— Не, не беше смешно — обясни Сплок. — Не и за мен поне. Но от друга страна, аз не намирам за смешни дори собствените си шеги. Засмях се, за да те накарам да се поотпуснеш.

— О, благодаря ти много — отвърна Бил.

— И тъй, след като трептенията на кораба достигнаха параметрите на Скомианската крива, вместо да почистим корпуса, ние задействахме един пулсиращ лъч, който още повече смали размерите му и го превърна в серия от нематериални проекции. По такъв начин успяхме да проникнем във вътрешността на компютърната симулация.

— Аха, разбрах — кимна Бил, без да е схванал и думичка от цялата тази научно-техническа гнъс. — Звучи страхотно, наистина страхотно.

— И върши работа — добави с престорена скромност Сплок.

— А сега, след като сте извършили цяло чудо, за да проникнете вътре, как смятате да ни измъкнете?

Тук се намеси капитан Дърк.

— Ще разберем това веднага щом Сплок привърши със своите изчисления.

На издълженото лице на Сплок се изписа безмерна съсредоточеност. Очите му се превърнаха в цепки, на челото му започна да пулсира вена, а ушите му леко се сгънаха — все признаци, както Бил щеше да научи по-късно, че фортинбрасиянският мъжкар е изпаднал в Урконцентрация.

— Как се намери с тия добри хора? — обърна се Бил към Пъхогаг шепнешком, за да не пречи на работата на Сплок.

— Стига си шепнал! — скастри го Сплок. — Как очакваш да се съсредоточа?