Джон Хокс - Златният град

Майкъл включи компютъра си и прегледа графика за деня. Имаше само едно нещо, което му доставяше истинско удоволствие. Всяка сутрин получаваше разделено на по петнадесет минути разписание за това какво трябва да прави; задачите и натовареният график потвърждаваха, че е важен член на могъща организация. Когато поглеждаше назад към някогашния си живот в Лос Анджелис, винаги откриваше часове и понякога дни, в които не се случваше нищо. Толкова много свободно време нямаше начин да не го кара да се чувства слаб и жалък.

Но ето че вече бе странник и графикът му помагаше да остане съсредоточен върху реалността. Ако се замислеше — ако наистина се замислеше, — останалите светове караха света на хората да изглежда фалшив и дори нереален. Но това бе път направо към лудостта. Графикът показваше, че във всичките му действия има някакъв ред и смисъл. В списъка фигурираха дори съвсем обичайни неща като обяд и сън . Спорадичните му срещи с проститутки бяха поставени в категорията забавления .

— И сега какво? — обърна се Майкъл към шофьора. — В графика не се споменава къде трябва да се срещна с доктор Дреслър.

— Съжалявам, господин Кориган — отговори шофьорът. — Никой не ми е давал никакви инструкции.

Майкъл слезе от колата и тръгна по застланата с плочи пътека към административния център. Чипът „Защитна връзка“ все още бе имплантиран в дясната му китка. Когато приближи сградата, тя долови появата му, провери самоличността му и потвърди, че вече е идвал тук. Стъклената врата се плъзна настрани и той влезе.

Нямаше нужда от охрана или рецепционист: скенерите го следяха. Но когато стигна до асансьорите, не се случи нищо. Той помаха към вратите. Чувстваше се като нежелан гост. Лобито бе пусто и тихо и той се зачуди какво да прави.

Чу рязко изщракване и се обърна в мига, в който Нейтан Бун се появи от страничната врата.

Шефът на охраната на фондация „Евъргрийн“ носеше черен костюм, без вратовръзка. Беше закопчал горното копче на бялата си риза и тази малка подробност му придаваше доста суров вид.

— Добро утро, господин Кориган. Добре дошли отново в изследователския център.

— Защо не мога да вляза в асансьора?

— Преди няколко дни имахме проблем с персонала и ограничих достъпа до офисите. Днес следобед ще оторизирам чипа ви, но точно сега имате среща с доктор Дреслър.

Излязоха заедно от лобито и тръгнаха през комплекса.

— Какъв проблем? — попита Майкъл.

— Моля? — Бун повдигна вежди.

— Споменахте за проблем с персонала. Като представител на управителния борд трябва да зная какво става в центъра.

— Една служителка, Сюзан Хауард, сложи край на живота си. Имаше проблеми с депресия и се свързала с така наречената Съпротива в някакъв чатрум. Решихме, че е най-добре да променим кодовете за достъп.

„Той ли я е убил?“ — запита се Майкъл. Не му харесваше, че Бун може да унищожи някого без разрешението на борда, но преди да успее да зададе още въпроси, влязоха в компютърната сграда и Тери Дреслър — възрастен мъж с бяла коса и широко месесто лице — забърза да ги посрещне. Изглеждаше нервен, че ще показва компютъра на Майкъл.

— Добро утро, господин Кориган. Срещнахме се преди няколко месеца, когато генерал Наш ви развеждаше из изследователския център.

— Да. Спомням си.

— Внезапната му смърт беше истински шок за всички нас. Той беше основният поддръжник за разработката на квантовия компютър.

— Бордът реши да преименува сградата ви на компютърен център „Кенард Наш“ — каза Майкъл. — Ако генералът бе все още жив, щеше да поиска да види и резултати. Проектът доста се позабави.

— Да, господин Кориган, за жалост. — Вратата пред тях се отвори автоматично и Дреслър ги поведе по коридора. — Трябва да ви кажа нещо, преди да влезем в лабораторията. Изследователският ни екип е разделен на две групи с различни нива на достъп. Техниците и поддържащият персонал са със синьо ниво на достъп. Много по-малобройната група с червено ниво знае за съобщенията, които получихме от нашите приятели.

— Откъде знаете, че са приятели? — попита Майкъл.

— Така смяташе генерал Наш. Според него съобщенията са от високоразвита цивилизация от някой от другите светове. Всеки, който ни дава такива полезни технически данни, би трябвало да се приема като приятелски настроен.

Влязоха в контролната зала, претъпкана с монитори и конзоли, по които светеха червени и зелени светлини. Един прозорец гледаше към много по-голямо помещение, където някаква жена с покрита коса и двама млади мъже с лабораторни престилки тестваха квантовия компютър.