Адам Робъртс - Камъкът

— Храната ли?

— Просто една ексцентрична метафора.

— Бамк ще бъде ли погълната?

— Да — Агифо-3-акка отговори така, сякаш бях задал нелеп въпрос. — Разбира се.

— И това ще окаже ефект върху Просеката, може би ще я прекъсне на друго място?

Агифо-3-акка изсумтя — това беше първият път, когато го чух да издава този звук.

— Не. За това е нужно много повече от масата на една малка звезда. Един милион Бамкове не биха разрушили Просеката.

— И все пак нещо я е прекъснало в средата — изтъкнах аз.

Той не ми отговори и вместо това започна да ми показва различните увеличения, които можеше да прави неговата совалка. Просеката се появи оцветена в червено, после в зелено, като дъга с преливащи се цветове, като мрежа от линии, като гора от тирета, подобни на железни стърготини в магнитно поле. Скоро аз се отегчих, но Агифо-3-акка така се беше захласнал по обекта на своя живот, че не спираше да показва.

Най-после той обърна совалката и тръгна за дома. Аз пак заспах и се събудих, гледайки право в черните глъбини на Космоса.

Спиш толкова много , каза моето ИИ.

— О — казах аз на глас, след което осъзнавайки близостта на Агифо-3-акка, казах наум:

— Учуден съм, че те чувам.

Защо?

— Минаха дни в тишина. И сега пак говориш.

Исках да видя феномена.

— Просеката ли? Защо?

Тя е нещо омагьосващо.

— Искаше да видиш Просеката? Защо?

Просто защото.

— И сега като я видя, какво?

Съвсем за кратко настъпи тишина, така че аз казах наум:

— Ти си странно същество. Защо се интересуваш от нещо като Гравитационната просека?

Странно същество , повтори ИИ-то. То звучеше почти развеселено.

— Казах ти, не те разбирам.

Аз съм лесно за разбиране. Не , то направи пауза, не, ти си прав. Аз съм много трудно за разбиране.

— Тогава ми обясни себе си.

Когато свършиш това, което се съгласи да направиш.

Разговорът за мен се вкисна и за известно време аз бях сърдит. Но ИИ-то не се предаде.

Когато се върнеш на кораба на Агифо-3-акка, трябва да отвориш инфочипа, който взе от Нарцисус. Ще ти кажа как.

— И какво ще открия, като го отворя?

Когато го отвориш , каза то, тогава ще разбереш.

— ИИ, защо си играеш с мен? Аз наистина не те разбирам. Да не си някое от изобретенията на Агифо-3-акка? Или си той, — добавих аз и се извърнах на седалката, за да се втренча в тила на Уиа, — или по-скоро си един приемник, посредством който той говори с мен? Така ли е? Хей? — (Аз мислех усилено, натъртвайки думите наум). — Хей! Обърни се и ме погледни ти, Уиа!

Нищо.

Умът ти не може да седи спокойно на едно място , каза ИИ-то.

— Уморен съм, отвърнах аз и скръстих ръце.

Твоята умора отива много надълбоко.

— Ти да не би да си психиатър, — троснах се аз на глас.

От Агифо-3-акка не се чу отговор. ИИ-то не ме сгълча, че говорех високо. Аз изсумтях и затворих очи.

— Изобщо не те разбирам, — казах наум.

Аз съм модерно т’Т ИИ — от ново поколение. Базисната ми идентичност е посята в програма, базирана на фрактали, така че ако — когато — съм увредено до непоправимо състояние, например, при междузвездно пътуване, аз съм в състояние да се рестартирам и да се изградя отново.

— Не ти вярвам — казах високо аз. Тъй като Агифо-3-акка не реагираше и тъй като аз бях наполовина убеден, че ИИ-то е вид трансмисионно устройство, чрез което той контактуваше с мен телепатично, нямаше особен смисъл да говоря тихо.

Аз съм устройство за свръзка , каза ИИ-то, като че ли наистина четеше в ума ми, семената на което бяха инфилтрирани в твоя затвор от Агифо-3-акка, и което той използва оттогава, за да се свързва с теб.

— Ха! — казах аз, май доста високо. — Знаех си.

Аз съм , продължи ИИ-то, плод на твоето въображение, една фикция, посредством която болното ти съзнание говори само̀ на себе си и само̀ се убеждава, че лошите му инстинкти не са му присъщи. Ти си първият психопат и шизофреник, който разделя личността си по този начин.

Не отговорих нищо.

Аз съм каквото съм , каза ИИ-то, след което потъна в мълчание през останалата част от пътуването до кораба на Агифо-3-акка.

Камъко. Камъко, камъко.

Нямаше място за повече отлагане. Същият онзи ден след завръщането от експедицията до Просеката, аз казах на Агифо-3-акка, че моите работодатели, както и неговите (при тези думи му намигнах, но той остана невъзмутим) са ми дали един инфочип и че искам да го отворя.