Адам Робъртс - Камъкът

Подигравателно, понеже все повече се дразнех от покровителствения му маниер — той май ме смяташе за невеж — му отвърнах:

— Разбира се! Аз съм писал, творил съм върху такава хартея .

При погрешното произнасяне на думата той обърна глава учуден, че аз като местен допусках такава грешка (но това изобщо не е често срещана дума 23 23 В оригиналния текст погрешното произнасяне е точно обратното на превода тук: думата на глисѐ за „хартия“ е хартея (като нейната употреба е много рядка). Ае по невнимание произнася малко познатата дума по древния начин. ).

— За тях — каза той и очите му блестяха от удивление, — цялото пространство-време не било нищо повече от лист хартия. Представи си каква сила! Те можели да сгънат самото пространство в гигантски мащаб. Ние не знаем по какъв начин са направили това.

При тези думи аз избухнах.

— Не е възможно — казах раздразнено. — В това няма смисъл. Гравитацията е функция на материята — всяка материя я притежава .

Което, естествено, е истина, скъпи камъко. Дори за теб! Гравитацията на по-големите камъни, камъни като планетите, е много по-голяма, но дори ти, въпреки че си толкова малък, също притежаваш мъничко гравитационно поле.

Агифо-3-акка поклати глава, оголвайки отново зъбите си по своя смущаващ начин:

— Не е така — каза той. — Гравитацията не е притежание на материята.

— Глупости! — казах аз. — Глупости!

— Съществуват и други гравитационни ефекти — каза той. — Ускорението например. Създай достатъчно голямо ускорение и ще получиш гравитация. Очевидно Просеката е трети начин за създаване на гравитационен ефект. Ние просто не разбираме как, засега.

Аз погледнах нещата от друг ъгъл.

— Това образувание е било познато на човечеството в продължение на хиляди години — казах аз. — То е най-известната особеност на космическото пътуване, нещо, което космическите пътници е трябвало да заобикалят. Било е изследвано! Поколения от хора са го изучавали!

Признавам, че не бях много наясно с детайлите, но въпреки това бях непреклонен.

— Не може да има никаква мистерия.

Агифо-3-акка кимна.

— Вярно е, че е подробно изследвана — съгласи се той. — Но няма много нещо за изследване. Ние не можем да стигнем до „дъното“ на Просеката, можем да я наблюдаваме само от разстояние.

— Черна дупка — казах аз. — Една черна стена…

— Да, в известен смисъл. Но не напълно. Например, ако в черната дупка попадне материя, тя просто прави дупката по-голяма и усилва гравитационното притегляне. Когато в Просеката попадне прекалено много материя — в тази черна Просека — тя противодейства на механизма, който я поддържа. По някакъв начин, не знам какъв. В двата й края, там където Просеката изчезва в Гьола и в Купа, прахът и газовете просто са я разсеяли, тя е престанала да съществува.

Той спря, за да помисли малко и после продължи.

— Освен това тя е прекъсната. Изглежда, че когато е била… създадена, Просеката е представлявала нещо цялостно. Може именно тя да е била причината за образуването на тази ивица високоскоростно пространство — тъй като ние се движим със скоростите, с които го правим само защото се намираме във високоскоростно пространство и аз съм сигурен, че този отрязък от него се е отворил в галактическия ръкав като страничен ефект от построяването на Просеката. Но това е трудно за доказване. Обаче е сигурно, че с течение на времето, със завъртането на Галактиката, Просеката е променила мястото си по отношение на всичко останало. И сега тя се състои от две части, а не от една.

— Какво я е прекъснало? — попитах аз, заинтригуван въпреки нежеланието си.

— Кой би могъл да каже? Възможно е в нея да е паднало нещо с достатъчно голяма маса — черна дупка например. Може да е функционирала зле в средата. Кой би могъл да каже?

— Да е функционирала зле — повторих аз. — Казваш го, сякаш е някакво устройство.

Очите му проблеснаха към мен.

— Може би — каза той. — Кой би могъл да каже?

Един ден той ме изведе навън, за да я видя отблизо. Двамата слязохме в един от многобройните хангари в неговия странен, подобен на крепост кораб и се качихме в една от прозрачните совалки. Тя залъкатуши напред, плъзна се по улея и излезе навън през сфинктера на хангара. Совалката представляваше една малка кабина, в която имаше място само за нас двамата. Агифо-3-акка седеше с лице напред, а аз — с лице назад. Видях как сфинктерът се затвори зад нас с избухване на фойерверки от ледени висулки и тънки струйки газове.