Адам Робъртс - Камъкът

Всеки знае това.

Но този фундаментален факт във Вселената, който е нещо толкова неизбежно и повсеместно като светлината, водорода или гравитацията, не пречи на някои да вярват в съществуването на „чужд“ разум. Някои умопомрачени или луди хора (използвам термините в клиничния им смисъл) вярват, че в Просеката се спотайват нечовеци или че една огромна чужда цивилизация е преживяла възход и упадък, без да остави никакви следи. Едно население от много трилиони хора позволява голямо разнообразие в мненията, а разнообразието е хубаво нещо, така че аз наистина нямах предвид тона, с който се обърнах към Агиф:

— Всъщност ти някакъв маниак ли си?

Той завъртя очните си ябълки така, че бялото им се показа — също като облаци, които се плъзгат нагоре, за да закрият слънцето. Но не отвърна нищо. Аз се разтревожих, че неволно съм се изразил твърде нападателно.

— Ти смяташ — обясних аз, — че една чужда раса е достигнала междузвездна значимост и е създала империя, която е колонизирала много светове и е развила фантастични технологии, толкова грандиозни, че да построят този титаничен артефакт и толкова по-напреднали от нашите, че с тяхна помощ са можели да огъват пространството в гравитационна конфигурация, без да използват масата. Ти допускаш, че този велик галактически разум се е развил, разцъфтял и построил този артефакт, след което е изчезнал, без да остави нито едно парцалче като материално доказателство за съществуването си?

Сигурно към края на речта си съм звучал обезпокоен и дори ядосан. Но всичко това изглеждаше толкова абсурдно невъзможно, че наистина ме провокираше.

Агифо-3-акка нагласи обратно зениците си на обичайното им място и ме погледна.

— Никакво материално доказателство — каза той, — с изключение на Просеката.

— С изключение на Просеката.

— Тя е изследвана от кораби — обясни Агифо-3-акка с тих глас, — които са летели близо до нея. По дължината на вътрешния й ръб са изпращани сонди. Единствената маса вътре в нея е натрупването на прах, газове и блуждаеща материя, която едно такова мощно притеглящо образувание следва да е събрало след толкова хиляди години. Но сама по себе си тази маса е недостатъчна, за да упражнява гравитационното притегляне, което упражнява Просеката. При Просеката пространство-времето е прекъснато, но не от материя.

— Но тези нечовеци — настоявах аз, — къде са отишли? Изпарили са се във въздуха или по-точно в Космоса? Ами техните тела, градовете им, техните чипове? Техните свръхтехнологии, способни да осъществяват такова колосално строителство? Къде са тези неща? Ами радиотрансмисиите им, светлинните им сфери, които се разширяват неизбежно и завинаги? Ние щяхме да намерим тези неща, а вместо това няма абсолютно нищо. Искаш да кажеш, че те са изчезнали и са взели всичко със себе си?

Агифо-3-акка ме погледна невъзмутимо.

— Къде са отишли? — настоях аз.

— Щом като питаш — каза той с необикновено бавен и боботещ глас. — Аз вярвам, че те са преминали отвъд.

Ето такъв беше възгледът на Агифо-3-акка, едно мнение, към което той се придържаше със същата неотстъпчивост, която проявяваше и в религиозните си убеждения по отношение на своя Посечен Бог. Впоследствие ние имахме много разговори за Просеката и в някои случаи аз успявах да сдържам насмешката си, а в други не.

— Представи си, че пространство-времето е една еластична плоскост — каза той, все едно че говореше на ученик. — По такъв начин ще си представиш три измерения в две.

Сърце не ми даде да го упрекна за покровителственото му отношение.

— Една маса, например звезда или планета, е като камък — внимаваш ли какво говоря тук, мой скъпи камъко — който вгъва плоскостта надолу. Гравитацията е точно това хлътване, това конично опъване надолу на материята на пространство-времето. Точка, която пътува близо до гравитационното изкривяване в пространство-времето (да речем един космически пътник, който се движи във вакуума по права линия), ако се доближи достатъчно, ще се завърти около хлътването и може да се изтърколи в него. Всъщност тази точка, която прилича на топка за голф, обикаляща дупката си, може да бъде отклонена, може да се завърти многократно (което ние наричаме орбита) или може изцяло да пропадне в него. Ти играеш ли голф?

Въпросът ме изненада.

— Не — отвърнах аз. — Не.

— Не? Сигурно не е присъщо за твоята култура. И така, тази дупка за голф е изображението на един конвенционален обект, на една сфера, тоест маса. Но това не е Просеката. В Просеката няма маса, която да изкривява пространство-времето, няма реално съществуваща тежест, която да дърпа надолу еластичната плоскост. Вместо това плоскостта е била, така да се каже, сгъната , притисната по такъв траен начин, че ръбът се е запазил — но притисната е прекалено слаба дума, за да опише подобно начинание. Пространство-времето е било притиснато в линия от хиляда светлинни години, сякаш е парче хартия. Знаеш ли какво е хартия?