Адам Робъртс - Камъкът

— Паднах — извика той, звучеше развеселено. — Хей, скалата направо се срути.

Започна да се набира върху най-близкия сал от люшкащ се дрюд, но малката платформа се наклони под теглото му, изправи се вертикално във водата и го хвърли обратно в морето. Той отново се изсмя — един накъсан, бълбукащ звук. Със следващото усилие се отблъсна навън от водата и легна по корем върху сала от дрюд, като краката му останаха във водата.

Изпитах огромно чувство за сила . Имам предвид думата в смисъла, в който я употребяват древните философи, скъпи камъко — не като действаща и противодействаща, а като взаимодействаща сила, опияняващото нещо, върху което се е градяло старото човешко общество. Аз бях тук горе, Ари беше там долу. Аз бях по-добър от него, по-силен, по-могъщ. Скъпи камъко, много ми е трудно да ти обясня какво чувствах.

Той продължаваше да се смее. Видях, че под него червено-виолетовата вода потъмня и се изду като някакво физическо проявление на моята сила. Морският дракон се надигаше.

Пастта му разби водната повърхност близо до краката на Ари. Чух звука от връхлитането — белият звук от разбиващи се вълни. Рибата-червей изпълни въздуха, лъщяща и сива, след което се гмурна. Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон беше подхвърлен нагоре и метнат встрани. Той не издаде нито звук. Помня много ясно, че не извика. Аз наблюдавах как рибата-червей отново изчезна под водата и тялото на Ари цопна като камъче в разбуненото море.

Той потъна и отново изскочи, като работеше усилено с ръце, за да се задържи на повърхността. Всичко се случи толкова бързо, че за миг си помислих, че червеят само го е ударил. Но след това неговото борещо се тяло загуби равновесие и главата му потъна под вълните. Това извади на повърхността долната част на тялото му и във въздуха се мярнаха за миг два еднакви чукани. Двата му крака бяха отхапани през средата на бедрената кост.

Това, което направих в този момент е навярно най-интересно от всичко останало. Казвам това, камъко, понеже емоциите, които го съпътстваха, бяха съвсем същите като емоциите, които изпитвах, когато дръпнах корена и хвърлих Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон във водата. Искам да кажа, че и двете действия бяха еднакво произволни — нито едно от тях не беше подбудено от мен самия. Аз не си бях помислил: „Сега ще направя едно лошо нещо“, след което — „а сега едно добро“. Те просто се случиха. Най-добрият начин, по който мога да го формулирам, е следният: събитията сведоха моите възможни начини на действие до една-единствена възможна постъпка. Най-напред, събитията бяха свели съжителстващите в мен етични възможности за добро и лошо до лошо. Сега същият процес на морално наблюдение от страна на Вселената сведе тези възможности до добро .

Аз скочих право върху най-големия сал от отчупен дрюд. Това беше труден скок и едва успях да запазя равновесие. Водата беше намокрила движещия се сал от мъртва растителна материя и го беше направила кашкав и хлъзгав. Оттам аз скочих върху една по-малка платформа и се отпуснах на колене.

Ари се беше преобърнал на триста и шейсет градуса във водата, главата му отново беше най-отгоре, а ръцете му работеха неистово, за да го задържат на повърхността.

От лявата ми страна тъмната сянка на рибата-червей описваше кръг под водата и се връщаше да довърши яденето си.

— Насам — извиках аз. Тези две срички бяха всичко, което казах.

С очи, приковани в моите, той се опита да преплува с бруст разстоянието до мен. Но отново загуби равновесие и потъна с главата напред и надолу. Нащърбените му чуканчета се появиха над вълните, преметнаха се и отново изчезнаха. Главата му дойде отгоре.

Аз легнах върху мократа платформа от дрюд и се протегнах, като едвам успях да докопам косата му. Тя беше дълга и хлъзгава, но аз успях да заплета пръсти в нея. След това с несръчно, но все по-нарастващо усилие, затеглих Ари към мен.

Главата на рибата-червей разцепи водната повърхност. Навсякъде около нас имаше слой от влажен дрюд-прах, който покриваше водата като мазен филм. Главата на звяра мина през него, подобно на юмрук през фин плат. Тя се размина за малко с Ари, первайки косо един от отхапаните му крака. Този удар запокити момчето надолу във водата и почти ме отнесе от неустойчивия ми сал. Огромният звяр изви във въздуха и падна назад, обливайки ни с огромни вълни. Ари се приближи, а пръстите ми още бяха заплетени в косата му.

Той доплува само с ръце до края на сала от дрюд и сега очите му бяха пълни с екзистенциална (не хормонална, благодарение на дотТек) паника. Ако звярът дойдеше за трети път, почти сигурно бе, че щеше да го изяде. А след това вероятно и мен.