Адам Робъртс - Камъкът

Не се реших да си тръгна. Сега обаче, избягвах срещите с Агифо-3-акка, което беше лесно в огромния космически кораб. Започнах да изучавам информацията от файловете му, за да не мисля за мъката, която все по-силно напираше в мен.

Прекарах една седмица в библиотеката на кораба, като зареждах и четях файлове. Скъпи камъко, чувствах как тежестта на стореното постепенно се стоварва върху мен с всичка сила.

Скъпи камъко,

Сега ще ти опиша набързо какво последва и те моля да гледаш на това като на кода 26 26 Кода — заключителната част към музикално, литературно или драматично произведение — Бел.пр. към целия низ от събития. След толкова смърти, още една щеше ли да означава много? Когато едно-единствено „едно“ се сравни с шестдесет милиона, статистически погледнато то е равно на нула.

Как точно да започна?

Според мен до настоящия разказ, дори най-великите умове в т’Т не са успели да сглобят цялата история. Като разказвам историята, аз правя услуга на човечеството.

Кръвта на Агифо-3-акка беше… Не, преди това.

Той се намираше в трапезарията, след като се беше нахранил, малко преди сън. Храната го беше направила ленив, но не съм сигурен, че бях взел това под внимание, когато дойдох да го видя. Щом спрях поглед върху него, моето единствено намерение беше да му задам някои въпроси.

— Трябва да ми обясниш — казах аз.

— Моля? — попита той със силен акцент на глисѐ.

— Трябва. Беше ми обещано обяснение.

— От кого?

— От моите работодатели. Обещаха ми обяснение за това, което трябваше да извърша. Защо трябваше да го извърша.

Известно време той ме гледаше спокойно.

— Не мога да ти предоставя такова обяснение.

— Предполагам — казах аз, като го обикалях внимателно и прехвърлях един метален прът от ръка в ръка, — предполагам, че е имало някакъв съвет от Уиа старейшини, някакъв военен кабинет, който е взел решението. Предполагам, че то е било част от по-голям план, план за война, за инвазия. Може би е имало за цел да отклони вниманието. Това е, което предполагам.

Агифо-3-акка не помръдваше, с очи, приковани върху металния прът. Бях го намерил в стаите, пълни със зарязани вещи, едно захвърлено парче метал, дълго около метър. Бях изострил единия му край с лазер и сега той можеше лесно да реже плът. Бях гол и тялото ми беше нашарено с червени знаци. Не помня защо направих това. Но по-важно беше да получа обяснение от Агиф.

— Допусках, че моето ИИ, в началото аз наистина го смятах за ИИ, но после предположих, че то е средство за комуникация, посредством което тези Уиа военни водачи, или може би ти, разговаряхте с мен. И ме използвахте, за да направя онова, от което се нуждаехте.

— ИИ — повтори Агифо-3-акка, като не откъсваше поглед от острието в ръцете ми. — Не разбирам за какво говориш — каза той.

— Ами естествено — отвърнах снизходително аз. — Но аз прегледах твоята база данни оттогава.

— Моите данни не са секретни — каза той.

— Може би е трябвало да ги направиш секретни — казах аз. — Аз смятах, че това е заговор на Уиа. Представях си широкомащабна инвазия, но такова нещо няма, нали?

Той поклати глава.

— От твоята база данни става ясно, че в продължение на шестдесет и седем години ти не си се свързвал с друг Уиа по какъвто и да е начин.

— Шестдесет и седем години — каза той. — Да.

— Исках да видя общата картина — обясних аз, прехвърляйки отново пръта от ръка в ръка. Той се сепна, когато направих това.

— Вярвах, че за едно голямо престъпление трябва да има голяма причина. Но такава няма, нали? Предполагах, че е бил някакъв план на Уиа, но не е. Сега разбирам. Бил си ти, нали? Бил си ти, просто само ти.

— Не разбирам за какво говориш — каза той.

— Обаче можеше да говориш в мозъка ми, когато си поискаш — забелязах аз. — Но ако имаш някакво друго обяснение, нека да го чуем.

Той ме гледаше втренчено.

— Докато скитах из кораба ти, аз се опитвах да разбера за какво ти беше нужно престъплението. Сега вече ще ми кажеш ли? Питам те за това с цялата учтивост, на която съм способен.

— Не разбирам за какво говориш — каза отново той.

— Много добре — отговорих аз. — Нека да ти кажа какво мисля. Мисля че има нещо общо с Гравитационната просека. Затова ме накара да използвам технология, свързана с Просеката — технология, която беше открил по време на проучванията си и която ми предостави — дегизирана като холограмата Таг-маттео — за да извърша убийството.

— Убийството — повтори като ехо Агиф. Начинът, по който го каза, съдържаше лек намек за въпрос.