Кир Буличов - Селцето

Олег и Мариана, разбира се, се виждаха и разговаряха, но някак си се получаваше неловко да се уединяват, през цялото време бяха пред очите на всички, Олег даже не можа нито веднъж да отиде с нея в гората. Едва последната вечер преди полета Олег намери Мариана под навеса, където тя преглеждаше зърната, за да вземе със себе си онези, които не бяха прогнили. Той чак се учуди, че тя е сама. През този ден се бяха издигали на балона, но в компанията на Дик — пред него те не си говореха нищо. Мариана не знаеше, че Олег е казал на Дик за своята любов, а сега съжалява и даже недоумява как е могъл така да се изтърве.

— Не си ли уморена? — попита Олег.

— Не — отвърна Мариана. — На теб ти е по-трудно.

— Нищо. А какво ти е отношението към мен?

— Същото. Съвсем същото.

Той се приближи още повече. Тя стоеше на колене и не се изправи, но престана да пробира зърната, замръзна. Олег протегна ръка, Мариана вдигна глава и го загледа внимателно. Ръката му докосна лицето й. Бузата й беше гореща. Усещането беше като при удар — всичко застина, сърцето се сви под ребрата му.

И в този момент Мариана леко и неусетно се отдръпна. Оказа се, че под навеса е влязла дебелата Луиза, която влачеше кошница със сушени гъби, остатък от есенния урожай. Те също трябваше да се сортират.

На другата сутрин духаше вятър от север. Не валеше. Олег започна да надува балона. Казик беше в коша, той събираше чувалчетата с пясък, за да не пречат — в коша беше тясно за трима. Казик предпочиташе да не се отдалечава — боеше се, че може да го забравят. После дойде Дик, носейки торбата с припасите. Провери арбалета си, изпробва запалката.

Сергеев му беше дал своята запалка — тя беше най-хубавата в селцето, винаги пускаше искра, дори и в най-лошото време, беше с вдигащо се капаче.

— Слушай — помоли се Олег на Сергеев, — може би все пак да полетя, а?

Сергеев не отговори. Олег и не очакваше отговор.

Старика караше аеронавтите да побързат, защото вятърът можеше да промени посоката си. Освен това, когато бързаш, остава по-малко време за вълнения.

По пладне на поляната се събра цялото селце. Само Лиз и Кристина не дойдоха. Кристина пак боледуваше, а Лиз обичаше да си стои вкъщи.

Олег беше застанал до коша.

Мариана гледаше в Олег, но тя беше далече, от другата страна на коша. Олег обиколи, за да провери дали всичко е наред. Двамата с Мариана стояха един до друг, разделени от плетената мрежа. Но не се докосваха. Наоколо имаше твърде много хора.

— По-скоро се връщайте! — каза Олег. — Ако не си дойдете след седмица, тръгвам да ви търся.

— Не. Чакай ни, но никъде не ходи. Ще се върнем. Може да не е много скоро.

— Внимание! — извика Сергеев. — Къде е Олег? Време е за излитане.

Олег не искаше да чува тази думи, на Мариана му нареди:

— Тръгвай!

И той побягна към въжето — отговаряше за него.

Останалите започнаха да отвързват ремъците, които държаха балона.

Балонът се дърпаше нагоре. Беше надут, надменен и много важен. Сякаш разбираше какво очакват от него.

После започна да се издига, доста рязко — Вайткус помагаше на Олег да отпуска въжето. Мариана се премести от тази страна на коша, откъдето можеха да я виждат, погледна баща си и му помаха с ръка.

Въжето се обтегна, котвата излезе от земята и Олег едвам успя да приседне, защото котвата за малко да го закачи.

— Дърпай! — извика той. — Дърпай въжето!

Балонът, подхванат от вятъра, бързо се понесе към гората. Никога досега не беше летял толкова бързо, но над гората вятърът явно отслабна и балонът увисна, даже започна да се спуска. Олег виждаше как се поклащат черните глави над ръба на коша. Дик усили огъня. Балонът тръгна нататък и само след минута се скри зад гората, в онази сива ивица, която разделяше върховете на дърветата и сивите облаци.

— Това е — обърна се Сергеев към Олег. — Осиротяхме двамата с теб.

Когато Павлиш се събуди, още беше съвсем тъмно. Той не съобрази веднага къде се намира, а след като се досети и се разстрои заради това, се опита да разбере какво го е събудило. После чу плач и осъзна, че това е Клавдия. Тя понякога плачеше или говореше насън, дори крещеше. Но след това на сутринта не помнеше нищо.

Ако Павлиш имаше свободата да се премести в лабораторията, щеше да го е направил още преди седмица. Даже се опита да повдигне този въпрос, макар и да се опасяваше, че ще засегне чувствата на Клавдия, но тя със студен тон, сякаш беше предвидила подобна възможност и бе подготвила отговора си предварително, обясни, че лабораторията не е достатъчно стерилизирана. Тя буквално бе задръстена с бактерии и вируси, които Павлиш домъкваше отвън. Виж, ако Павлиш се заемеше с почистването на тунела между лабораторията и станцията, това би било много по-добре и по-полезно.