Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Най-ужасяващото престъпление от края на XX в. почти със сигурност никога няма да бъде публикувано цялостно. Несъмнено така и трябва.

В неделя следобед на 2 юни 1985 г. продавач в железария в Сан Франциско забелязал, че един клиент си тръгва, без да плати седемдесет и пет долара за менгеме, и повикал полицая, който минавал отпред. Неуспелият крадец бил очилат младеж. Когато видял полицая, той избягал. Един по-възрастен брадат мъж стоял до отворения багажник на колата, в който младежът току-що бил сложил менгемето. Брадатият мъж казал, че спътникът му сигурно нещо се е разсеял, и предложил да плати менгемето. Полицаят посочил някакъв пакет в багажника и попитал какво има вътре. Оказало се, че това е 22-калибров пистолет със заглушител. Тъй като това било незаконно, полицаят завел мъжа в участъка.

Там брадатият се представил като Робин Стейпли — показал шофьорската си книжка. Когато полицаят седнал на компютъра, за да провери данните му, мъжът помолил за чаша вода. Преди да успеят да го спрат, той лапнал някаква капсула и я глътнал. Когато се проснал по очи, полицаите решили, че е получил инфаркт, а всъщност той бил изпил капсула цианид.

Документите в джоба му отвели полицията до малко ранчо в окръг Калаверас. Мъжът бил идентифициран като Ленард Лейк. Оказало се, че има полицейско досие за обири. Младежът, който избягал, очевидно бил Чарлз Нгъ. Полицаите претърсили ранчото и установили, че на тавана в голямата спалня има куки, а в една кутия открили вериги, които вероятно били предназначени за окачване на куките. Намерили и снимки на жени по бельо — много от жените очевидно се били съпротивлявали на позирането. Шкафът с видеокасети не оставял никакво съмнение, че Лейк и Нгъ са похищавали момичета и са ги изнасилвали и измъчвали, а накрая са ги убивали. Фантазията на Лейк била да има „сексуални робини“. Бренда О’Конър и нейното гадже например били поканени на вечеря и взели със себе си своето двегодишно дете. Мъжът и детето били убити, а Бренда О’Конър била изнасилвана и изтезавана дни наред преди да убият и нея. Тя била само една от многото.

Когато разкопали двора, открили няколко трупа и множество човешки кости. Един от труповете принадлежал на Робин Стейпли, мъжа, с чиято шофьорска книжка се идентифицирал Лейк.

Изглежда, Ленард Лейк бил един от хората, които смятали, че се нуждаят от подземен бункер в случай на атомна война — и бил построил такъв бункер в ранчото си, зареден с консервирана храна. Лейк служил в морската пехота, откъдето го уволнили поради психически проблеми. И двамата му родители били алкохолици. Отгледала го строгата му баба, която го направила изключително чувствителен на тема авторитаризъм. По-малкият му брат страдал от епилепсия, садистично измъчвал котки и се опитвал да изнасили сестрите си. Лейк ги защитавал в замяна на секс. Харесвало му да ги снима голи и по-късно започнал да записва порнофилми. Впоследствие брат му щял да стане една от неговите многобройни жертви.

Лейк живеел във въображаем свят, хвалел се с безстрашни подвизи във Виетнам — където всъщност изобщо не бил участвал в сражение. Издържал се с обири и търговия с крадени вещи, а по-късно в ранчото се сдобивал със стоки за продан — например автомобили, — като убивал собствениците им. Една двойка, която лагерувала наблизо, просто изчезнала заедно с вещите си.

Той оставил и дневник на убийствата. Джоъл Норис, психиатърът, който го проучил, твърди, че документът показва все по-голямо разочарование. Лейк пише: „Няма никакви проблеми със сексуално покорните жени“. Ала неговият стремеж към пълно задоволяване очевидно не можел да се осъществи.

Нгъ, който избягал, накрая бил заловен в Албърта, Канада, докато крадял в универсален магазин. Той произхождал от богато хонконгско семейство, но още като малолетен проявявал престъпни наклонности. След като бил арестуван и няколко години останал в канадски затвор, бил върнат в Калифорния, но дванайсет години след залавянето му все още не е изправен пред съд. Защо? Причината не е известна. Очевидни обаче са два факта. Първо, тъй като съществуват видеозаписи, на които той изнасилва и убива момичета, не може да има съмнение в неговата вина. Второ, едва ли е в обществен интерес всички улики да бъдат представени в съда. Този случай е един от малкото, ако не и единственият аргумент в полза на укриването на улики и ограничаване на „свободата на информация“.