Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Убийството на „оня Кълинейн“ било извършено на 5 август 1899 г. Златотърсачът Джин Кълинейн бил открит застрелян в колибата, си недалеч от дома на Дотсън. След няколко дни шерифите арестували Клинт Дотсън и още двама души, Оливър Бенсън и Елис Пърсинджър. Бенсън и Пърсинджър признали, че са обрали Джин Кълинейн, но заявили, че Клинт Дотсън го прострелян два пъти в сърцето. Бенсън и Пърсинджър били осъдени на по десет години затвор, а Клинт Дотсън получил доживотна присъда.

В крайна сметка обаче изглеждало, че Дотсън все пак е невинен. Той имал двойно алиби. По времето на смъртта на баща си бил зад решетките, затова несъмнено не можел да го е принудил да подпише лъжливо признание. Старият Дотсън посмъртно осигурявал на сина си алиби за времето на убийството…

Заместник-шерифът Джон Робинсън, човекът, който пратил Клинт Дотсън в затвора, отишъл да разпита Пърсинджър и Бенсън. Наистина ли били сигурни, че Клинт е убил златотърсача? Те настояли, че са абсолютно убедени — били го видели да стреля. Това поставяло заместник-шерифа пред странен проблем. Защо старецът признавал престъпление, което не е извършил? Той определено бил алкохолик, но не бил слабоумен.

Робинсън се свързал с директора на затвора в Диър Лодж, където лежал Дотсън, и научил, че един от най-близките му приятели, крадецът Джим Флеминг, бил освободен само няколко седмици по-рано. Заместник-шерифът решил да поговори с него, като прибягнал до една от любимите хитрини на Шерлок Холмс — облякъл най-неподходящите дрехи, които успял да намери.

После отишъл в далечното ранчо на осемдесет километра от Хелъна, където живеела приятелката на Флеминг. Представил се за бивш затворник от Диър Лодж и обяснил, че търси стария си приятел Джим Флеминг. Тя му повярвала, казала, че Флеминг ще се върне след няколко дни, и го поканила на кафе. Двамата приятелски си побъбрили и скоро момичето споменало за петдесетте хиляди долара, който Клинт Дотсън ограбил от Юниън Пасифик. Явно очаквало дял от парите.

Заместник-шерифът Робинсън това и чакал. Вече знаел мотива за убийството. Той се върнал в Хелъна и се заел да проучи дали Джим Флеминг някога се е срещал със стария Дотсън. Скоро открил каквото търсел — някой ги бил видял заедно точно преди смъртта на стареца. Робинсън отново отишъл в ранчото, изчакал Джим Флеминг и го арестувал.

Заместник-шерифът разполагал само с догадки и повел игра със заподозрения като опитен рибар — с едра риба. Казал му, че е разговарял с Клинт Дотсън в затвора. Говорел така, сякаш знаел всичко за обира на Юниън Пасифик. „Клинт не е извършил тоя обир. Той няма нищо общо с него. Няма никакви петдесет хиляди долара“. И после небрежно намекнал, че Флеминг е пил със стария Дотсън точно преди смъртта му. Бил му го казал Клинт… Флеминг изведнъж се видял заобиколен от коварни капани. Затова, когато Робинсън го попитал: „Искате ли да дадете показания?“, той отвърнал: „Да, искам“. И разказал за нещо толкова жестоко, че дори опитният шериф се смаял.

Клинт Дотсън планирал убийството на родния си баща, за да се оневини за убийството на Джин Кълинейн. С обещания за петдесет хиляди долара той съблазнил Флеминг да отиде в колибата на стареца и да го напие. Когато старият Дотсън се напиел, човек лесно можел да го убеди във всичко — така Флеминг го накарал да напише писмото. Старецът го направил „на майтап“. По-късно, когато Оливър Дотсън се напил до вцепеняване, Флеминг го застрелял в сърцето и нагласил пушката така, че да прилича на самоубийство.

Флеминг бил обесен на 6 септември 1902, а Дотсън — през април 1904 г. и убийството с двойното алиби се наредило сред най-странните случаи в съвременната криминалистика. Но ако можехме да попитаме Клинт Дотсън дали е имал алиби за убийството на Джин Кълинейн, той нямаше да разбере за какво говорим. Тази дума навлезе в езика едва през последните години с развитието на криминалния жанр и телевизионния трилър.

Латинският израз „alius ibi“ всъщност означава „другаде“, затова не е правилно да се каже „Затворникът има алиби“, а „Затворникът е бил алиби“. Колкото и да е странно, едва през последните петдесетина години престъпникът сериозно се замисля за алибито. Едно време той извършвал убийството си и после полагал всички усилия да е на друго място, когато разкриели престъплението. Днешният престъпник е открил предимството да убеди полицията, че вече е бил „алиби“ по време на извършване на престъплението.