Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Като цяло, повечето такива опити са сравнително елементарни. В „Тримата мускетари“ Д’Артанян връща часовника с половин час и после привлича вниманието на своя полкови командир към този факт, за да докаже, че не може да е присъствал на една схватка. Истинските алибита понякога са съвсем явни — и нелепи.

Джордж Джоузеф Смит, убиецът на „младоженките във ваната“, пристигнал в лондонския квартал Хайгейт на 17 декември 1914 г. заедно с новата си жена Маргарет Лофти, дъщеря на свещеник. На другия ден хазяйката чула плискане от банята и шляпане на ръце по ваната. И после — тишина. Тя била нарушена от звуците на органа в дневната — Джон Лойд — също известен като Джордж Смит — установявал алибито си. След няколко минути входната врата шумно се затръшнала и той влязъл с думите: „Донесох домати за госпожа Лойд“. В този момент хазяйката забелязала, че от тавана капе вода. Лойд изтичал горе, втурнал се в банята и извикал: „Жена ми не ми отговаря — тичайте за лекар“. И естествено „госпожа Лойд“ се била удавила.

Смит спокойно можел да се измъкне, ако роднина на бивша негова жертва не прочел репортажа за смъртта в един вестник. И когато накрая го изправили пред съда и прокурорът сър Арчибалд Бодкин разказал какво се случило онази вечер, убиецът установил, че слабото алиби е по-лошо от никакво алиби…

Много по-интелигентно и сложно алиби от това на Джордж Смит се оказало също толкова безполезно. Класическият американски случай — с всички моменти, толкова скъпи на любителя на детективски истории — се разиграл само година след екзекуцията на убиеца на „младоженките във ваната“. Фредрик Смол бил неуспял бакалин от Портланд, щата Мейн, чийто брачен живот бил преследван от нещастие.

Първата му съпруга починала при раждане, втората избягала с един президент на бейзболен отбор. Смол получил десет хиляди долара обезщетение. През 1911 г., когато наближавал четирийсет и пет, той се оженил за трети път за петнайсетина години по-младата от него Флорънс Арлийн Къри. Бракът не бил щастлив — Смол, изглежда, бил груб и агресивен мъж и често биел жена си.

През 1914 г. той решил, че е време да се пенсионира, и семейството се преселило в къща край Маунтинвю, Ню Хампшир, на брега на езерото Осипи. Смол прекарвал много време в риболов. Семейството не било бедно, но не било и толкова заможно, колкото съпругът смятал, че заслужава. В началото на 1916 г. той направил на жена си застраховка живот за двайсет хиляди долара и застраховал къщата си за три хиляди. Разноските — около хиляда долара — били големи, тъй като общото състояние на Смол възлизало на по-малко от пет хиляди. Той обаче възнамерявал да си върне загубите.

Човекът, който го застраховал, Едуин Конър, бил и директор на местното училище. За разлика от повечето жители на Маунтинвю, Конър, изглежда, намирал Смол за достатъчно приятен и от своя страна Смол правел всичко възможно да угоди на Конър. Двамата даже се разбрали заедно да отидат в Бостън, пак по застрахователни дела, но главно за удоволствие.

Сутринта на 28 септември 1916 г. Смол се обадил на приятеля си и го попитал дали могат още същия ден да заминат за Бостън. Това било неочаквано и Конър отговорил, че ще е трудно. Смол настоял. Накрая Конър отвърнал, че ще види какво може да направи. В два часа Смол позвънил на местния файтонджия Кенет и го попитал дали може да го вземе в три и половина, навреме за влака за Бостън в четири часа. Кенет нарочно подранил, защото се било случвало Смол да го кани на по чашка ръжено уиски. Този път обаче го заварил да го чака на задната веранда. Смол отворил вратата, извикал „довиждане“ на жена си и се качил на файтона.

Двамата мъже се качили на следобедния влак и пристигнали в Бостън в осем. Там се настанили в хотел и отишли на театър, после вечеряли и се прибрали в хотела. На рецепцията имало съобщение за Смол. В Маунтинвю избухнал пожар и трябвало да се обади в местния хотел. След няколко минути уплашеният Фредрик Смол помолил Конър да вземе телефона и да потвърди съобщението. Домът му бил в пламъци, казал собственикът на хотела, затова било най-добре да наеме кола и веднага да се върне. Мъката на Смол изглеждала искрена. Всички му съчувствали.

Върнал се призори и видял димящите пепелища на дома си. Със задавен глас попитал местния лекар дали някой може да потърси тялото на жена му сред руините. След час докторът му позвънил в хотела. „Открихме трупа. Какво да правим с него?“ Смол се поколебал за миг, после смаяно попитал: „Искате да кажете, че има достатъчно останки, за да бъдат погребани, така ли?“