Колин Уилсън - Знаменити престъпници

С тези улики Гафни решил да направи аутопсия на трупа. Всичките му подозрения се потвърдили: в стомаха на госпожа Бъд открили стрихнин. Убийството било отвратително жестоко. Бъд дал на жена си отровата — голяма доза, колкото да изгуби съзнание след ужасни мъки. После я затворил в долапа, запалил я и я оставил да се задуши. Останките от тялото не били достатъчни, за да може следователят да установи часа на смъртта.

Бъд бил изправен пред съд, но Гафни не успял да открие вероятен мотив. Съдебните заседатели решили, че госпожа Бъд може сама да е изпила стрихнина. Те оправдали Бъд, който станал алкохолик. Няколко месеца по-късно в пристъп на делириум тременс и той взел отрова в спалнята, в която била умряла жена му. Оставил писмо, в което признавал, че е извършил убийството. Мнозина в Игъл Ривър твърдели, че призракът на жена му го е докарал до самоубийство. Гафни не бил пълен скептик. Той винаги твърдял, че ключалката била по средата на бюрото му.

Като цяло, най-ефикасното алиби сигурно е най-простото. Може би най-ефикасният метод е да накараш някой друг да ти го осигури: за предпочитане съпруга, която не може да свидетелства срещу съпруга си в съда. На 19 август 1967 г. англичанинът Реймънд Морис, извършител на сексуални убийства, убедил седемгодишната Кристин Дарби да се качи в колата му. Голият й и осакатен труп бил открит в недалечната гора край Кенън Чейс, Стафордшир. Морис бил сред разпитаните в полицията, защото колата му отговаряла на описанието на автомобила на убиеца.

Жена му заявила в полицията, че съпругът й си е бил вкъщи по време на убийството. Тя изобщо не подозирала, че е убиец, и само искала да му „спести неприятностите“. На другата година Морис се опитал да завлече десетгодишно момиченце в колата си. Една жена забелязала номера му и го арестували — добронамерената лоялност на съпругата му едва не довела до ново убийство.

Раздуването на темата за алибитата несъмнено е свързано с възхода на детективската история. Спомняте ли си какво сте правили вечерта на 10 август миналата година? Не, естествено. За щастие, повечето престъпници са прекалено глупави, за да съзнават, че нищо не прави детектива по-подозрителен от „желязното алиби“.

Колкото и да е странно, истинското убийство от алчност е най-редкият вид убийство. Защото такава алчност по същество е патологично състояние. От психологическа гледна точка извършителите на убийство от алчност са сред най-интересните типове убийци.

Случаят с фрау Льовенщайн-Марек, родена около 1904 г., е отличен пример за това заболяване. Марта Льовенщайн била ослепително красиво момиче, което работело в един виенски магазин за дрехи и чието минало тънело в мизерна бедност. Тя била подхвърлено дете, осиновено и отгледано в бедняшките квартали на Виена. Когато постъпила на работа в магазина, била толкова похватна и се държала толкова добре, че собственичката я награждавала с красиви рокли.

Един ден в началото на 20-те години Марта се запознала с богаташ, който живеел сам в имение в съседния град Мьодлинг. Очарованието и твърдият характер на Марта му направили толкова силно впечатление, че той й предложил да й стане настойник. Бедняшкият живот изведнъж останал в миналото — Пепеляшка била обожавана и глезена от своя възрастен принц.

Но това си имало и отрицателните страни. Тя предпочитала по-млад ухажор и това обяснява защо изпадала в пристъпи на угнетеност и сприхавост. Нейният благодетел Мориц Фриш я ободрявал, като й казвал, че възнамерява да й завещае къщата и част от състоянието си. Година по-късно той починал на седемдесет и четири годишна възраст. Бившата му жена се разярила, когато научила, че е оставил къщата на момиче, чийто настойник бил в продължение на по-малко от пет години, но синът й я убедил да не иска ексхумиране на тялото.

Фройлайн Льовенщайн скоро се омъжила за красивия инженер Емил Марек, с когото имала тайна любовна връзка отпреди смъртта на Фриш. Пепеляшка би трябвало да заживее щастливо. За съжаление имало проблеми. Макар да бил млад и красив, Емил още не се бил наложил в кариерата си, а оставените от благодетеля й пари се оказали по-малко, отколкото очаквала. Тогава Марта и Емил Марек замислили план, който навярно е уникален в аналите на криминалистиката. Емил се застраховал за трийсет хиляди долара срещу инвалидност и злополука — което било съвсем лесно за очевидно здрав млад мъж.

Седмица по-късно двамата излезли в градината и той се заел да отсече едно дърво. После седнал, затворил очи и позволил на Марта да му отсече крака с остра като бръснач брадва. Тя се върнала в къщата. Емил започнал да вика. Марта и слугите се втурнали навън и го намерили облян в кръв. Тя му направила турникет и после го закарали в болница.