Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Замисълът им бил нелеп — да не споменаваме, че бил мъчителен. Защото как може човек случайно да си отсече крака под коляното, размахвайки брадва? Естествено лекарите — и полицията — се усъмнили. Внимателният оглед на ампутирания чукан установил, че кракът бил отсечен с три удара, и семейство Марек било обвинено в измама. Марта още повече влошила нещата, като се опитала да подкупи един санитар да свидетелства, че видял как лекарят „бърника“ раната.

Марта и Емил били дадени на съд, но медицинските свидетелства не убедили съдиите — или може би са решили, че Емил Марек е страдал достатъчно. Процесът бил прекратен и застрахователната компания уредила иска със сравнително малка сума — било намекнато, че се обмисля ексхумация на трупа на Мориц Фриш. Кой знае защо, тази идея не допаднала на фрау Марек.

Това било началото на неуспехите на семейство Марек. Опитът им да създадат радиокомпания в Алжир се провалил. Едно амбициозно инженерно начинание — което би могло да донесе богатство на Емил — се осуетило заради скандала с процеса, вестта за който стигнала до Северна Африка. Семейството се завърнало във Виена. Вече имали две деца и били толкова бедни, че Марта трябвало да продава зеленчуци на пазара. Скоро Емил Марек починал в болница за бедни от „туберкулоза“, месец по-късно малката им дъщеричка Ингеборг също умряла.

След като Марта се избавила от това „бреме“, късметът й се върнал. Тя се нанесла в дома на възрастната си роднина Сузане Льовенщайн и започнала да й готви. Скоро фрау Льовенщайн се споминала и оставила къщата и парите си на младата си родственица. Ала Марта още не се била научила да живее скромно и без да привлича внимание.

Била екстравагантна, прахосала парите и после приела неколцина избрани наематели. Сред тях били един застрахователен агент и една възрастна дама, казвала се Китенбергер, със сина си. Агентът застраховал фрау Китенбергер за хиляда долара, като Марта била нейна наследница. Скоро възрастната госпожа удобно починала.

Парите от застраховката не стигнали задълго и Марта отново прибегнала до измама. Една вечер повикала носачи и пратила картините и гоблените си на склад. После ги обявила за откраднати и подала застрахователен иск. Детективът, който бил пратен да я разпита, Игнац Петерс, бил водил следствието с „ампутацията“. Подозрителен от самото начало, той проверил в хамалските фирми из града и скоро открил складираните ценности на Марта.

Повторно я арестували и я обвинили в измама. Съобщението за ареста й накарало сина на фрау Китенбергер да заяви в полицията, че майка му е била отровена. Игнац Петерс незабавно се захванал за работа. Ексхумирали четири трупа: Емил Марек, дъщерята Ингеборг, фрау Льовенщайн и фрау Китенбергер. Установило се, че всички са отровени с талий, рядък метал, открит през 1861 г.

Тогава Петерс си спомнил, че Марта има син. Потърсил го и го открил в един виенски бедняшки квартал. Той също страдал от отравяне с талий — макар че симптомите напомняли на туберкулоза. Майка му го посещавала и му носела храна. Настанили момчето в болница и му спасили живота.

Обвинена в четири убийства, Марта Марек била обявена за виновна и осъдена на смърт. Това се случило през декември 1938 г., когато Хитлер отново бил въвел обезглавяването при екзекуции. Палачът се оказал по-опитен от Марта — изпълнил си задачата само с едно чисто замахване с брадвата.

Марта Марек несъмнено е била вменяема — изобщо не се е загатвало за обратното. И все пак какво може да се каже за жена, способна да отрови двете си деца и отровила една от жертвите си — фрау Китенбергер — само за хиляда долара? Тя очевидно е притежавала маниакален характер от извънредно особен вид. Нейната алчност и маниакална страст към парите били почти физически недъг, нещо като далтонизъм.

Архивните сведения за случая не разкриват нищо за психологическите проблеми на Марта Марек, но от историята й може да се направят много заключения. Тя била подхвърлено дете, отгледано от осиновителка, която Игнац Петерс описва като „дебела и вулгарна“. По-късното й развитие предполага, че в ранните си години не е получавала обич. Днес е доказан факт, че първите месеци от живота на детето са от жизненоважно значение. Новородените животни, които са лишени от родителска ласка през този период, по-късно стават неспособни да дават обич . Сякаш нещо в тях е умряло от глад. Същото се отнася и за хората.