Колин Уилсън - Знаменити престъпници

На 16 ноември 1922 г. в хотел „Бар“ в Скарбъро пристигнал детектив и поискал да се срещне с г-н Фицсимънс. Последният го поканил в стаята си. Когато стигнали на горната площадка, Фицсимънс крадешком плъзнал ръка към джоба си. Като си мислел, че човекът се готви да унищожи някакво уличаващо го доказателство, детективът го сграбчил. Последвало сборичкване и двамата паднали на пода. Изгърмял изстрел и Фицсимънс се отпуснал. Бил мъртъв, убит с куршум от собствения си пистолет, който криел в джоба си.

В хотелската стая на Фицсимънс имало цял куп уличаващи доказателства: куфар с инициали Е. Т., паспорт на името на Ерик Туум и сто чека — всеки с фалшифицирания подпис на Туум. Джеймс Фицсимънс, също известен като Ърнест Дайър, останал верен на себе си в отчаяните си опити да спечели пари.

Опитът за измама на Дайър с помощта на вестниците го издал на бдителната местна полиция. Ала шансът не се изчерпвал само с това. Дайър имал много за криене и изглеждало, че местонахождението нач Ерик Туум завинаги ще остане тайна.

И тогава друга страна на силата, която хората наричат „шанс“, довела до откриването на Ерик Туум. Майка му сънувала сън — не въздушни замъци, а смърт. Нощ след нощ и се явявал един и същи ужасен кошмар — виждала трупа на сина си да лежи на дъното на кладенец.

Десет месеца след смъртта на Дайър преподобният Туум отишъл в Скотланд Ярд. Старши полицай Франсис Карлин учтиво изслушал разказа на стареца за кошмарите на жена му. Карлин, трезвомислещ полицай, свикнал да работи с факти, все пак се смаял от убедеността, която звучала в гласа на свещеника. „Ще проучим въпроса“ — обещал той.

След ден-два Карлин завел хората си в „Уелкъмс“. Разказът за съня на г-жа Туум придобил непосредствена реалност, тъй като на територията на конезавода намерили пет изоставени кладенеца. Полицаите започнали да копаят. В първия кладенец нямало нищо, което да възнагради труда им. Във втория също. Но когато стигнали до дъното на третия кладенец, открили човешки крак, щръкнал от тинята. След няколко часа извадили труп и го закарали в моргата. Там преподобният Туум със задавен глас го идентифицирал. „Да, това е скъпото ми момче“ — потвърдил той.

Патолозите намерили огнестрелна рана в тила на жертвата, навярно причинена от изстрел от упор. Можем само да гадаем за причината за смъртта на Ерик Туум в „Уелкъмс“. Смята се, че Дайър и Туум се скарали, Дайър застрелял съдружника си и изхвърлил трупа в кладенеца.

Разпитана от полицията, г-жа Дайър си спомнила, че една нощ била сама в „Уелкъмс“ — мъжът й бил във Франция по работа. Към 23:00 чула шум на двора, все едно някой хвърля камъни по улук. Повикала кучето и надникнала навън. Животното се разлаяло и се втурнало към една изоставена барака. Оттам се появила фигура — за своя огромна изненада г-жа Дайър видяла съпруга си, който трябвало да е на хиляди километри оттам. Шумът, който я смутил, бил от камъните, които Дайър хвърлял в кладенеца върху трупа на Туум.

Случайността, която изиграла решаваща роля в случая с Туум, е забележителна. Като без съмнение смятал, че е в пълна безопасност, Дайър решил да извърши измамата с вестника, но бил надхитрен от полицията. Това бил пресметнат риск, който не дал очаквания резултат. Ала сънят на г-жа Туум за местонахождението на трупа на сина й е невероятен поглед в отвъдното.

Шансът има роля във всички човешки дела, но изглежда, оказва особено силно влияние върху грешниците. Убиецът се поставя над обществото — което се отнася с огромно уважение към човешкия живот. Неговата работа е тайна и целта му е да се защити от милионите шансове да бъде заловен.

Четвърт пени — Б.пр.

Влиятелна политическа организация на демократите в Ню Йорк, създадена през 1789 г. — Б.пр.

Пълничка (англ.). — Б.пр.