Колин Уилсън - Истински престъпно

Сицилия е суха, безплодна, планинска и безмилостна страна — малка и изолирана. Нейните диви и безлюдни райони от стотици години са убежище на бандити. С изключение на едно-две населени места, предпочитани от туристите, мрачният и затворен остров е осеян с еднообразни, потискащи и полуразрушени селища, където по традиция се събира селското население, за да се предпази от природните стихии и от бандитите.

Обществото е феодално и макар че сицилианските принцове и къщите им са изчезнали, мафията е запълнила този вакуум във властта и доновете й са купили именията на обеднелите аристократи.

Никой не знае откъде произлиза името „мафия“. Сицилианците твърдят, че през 1928 г., когато островът е окупиран от французите, млада сицилианка била изнасилена от френски войник в деня на сватбата й. Обезумялата й майка тичала по улиците, викайки: „Ма fia! Ма fia!“ (дъщеря ми, дъщеря ми). Сицилианците на часа се вдигнали на бунт и изклали френските потисници. Говори се също, че името „мафия“ произлиза от подобна дума на арабски, която означава „убежище“.

Но мафията, чието съществуване често се отрича не само от членовете й, но и от изтъкнати политици, от векове е неразривна част от южноиталианската култура. В продължение на две хиляди години селяните в Сицилия и Южна Италия се борят с жестоката бедност и алчните земевладелци и търпят непрекъснати смени на господарите в резултат на ужасяващи битки между принцовете. Сицилия е нападана не по-малко от шест пъти.

В онези времена в света цари анархия, законът е потисник на селяните, а не ги закриля. В резултат се развива система от нелегални правителства, управлявани от хора извън закона, които често прибягват до насилие, извършват престъпления, но за селяните думата им е закон, те са арбитри в споровете, защитават населението от външни мародери, съхраняват местната култура и се застъпват пред официалните управници. Човек, който е достатъчно силен, за да отмъсти за обидите към него и приятелите му, получава титлата un uomo d’onore, или човек на честта, или un uomo di rispetto — уважаван човек. Така се създава мафията — най-затвореното и безмилостно тайно общество.

Макар да е мотивирана от стремеж към забогатяване, мафията продължава да разчита на традицията на „честта“. Освен това някои черти в сицилианския характер напълно подхождат на нрава, необходим за мафиотите. Сицилианците като изолирана раса ожесточено са се вкопчили във връзките на кръвта и земята по атавистичен и първобитен начин. Всъщност някои от обичаите им са отзвук от нравите на далечни племена в Африка и Азия.

Когато италианците емигрират в Америка, хората на честта заминават с тях и първоначално са полезна защита срещу често враждебно настроеното американско общество. Те бранят италианските общности, управляват лотариите, справят се с властите и предлагат заеми. Италианците изпитват противоречиви чувства към мафията или, както също е известна, amici nostril, „нашите приятели“. (Cosa nostra, друг клон на мафията, буквално означава „общите неща между нас“.) Те уважават онези патриархални престъпници, като в същото време се молят на Бога децата им да не влязат в онзи странен свят на насилие, в чиято пропаст може да попаднат под формата на обезобразени до неузнаваемост трупове, изхвърлени по местните пустеещи земи. Когато погребват възрастен и съсухрен роднина, много семейства забелязват, че ковчегът е необикновено тежък. Те знаят, че заедно с баба им в ковчега лежи някоя жертва на разногласие с мафията, чийто погребален агент е бил помолен да го вмести там.

Сицилианската традиция на вендета — борба до смърт между кланове, докато честта бъде удовлетворена — е основна характеристика на манталитета на мафията. Вендетата е причина за някои от най-кървавите епизоди в историята на острова. Най-кръвопролитната вендета е между 1872 и 1878 г. в бедняшките квартали на неугледните градове Баджерия и Монреале.

Двата враждуващи клана Фратуци и Стопалиери действат в един и същи район, но през 1872 г. Джузепе Липари, член на клана Фратуци, извършва онова, което на езика на мафията се нарича infamita (позор), като предава на полицията човек от фамилията Стопалиери. Семейство Стопалиери своевременно изпраща съобщение на Фратуци, че очаква Липари. Това не става и вендетата започва. За няколко месеца всички близки роднини на първите опоненти са убити и по-далечните братовчеди са принудени да участват в убийствата око за око, зъб за зъб. Всички Фратуци и Стопалиери загиват, а населението започва страхливо да търси в родословното си дърво дали няма далечно кръвно родство, което би го принудило да участва в убийствата. В продължение на няколко години съсухрена, възрастна жена, облечена в черно, се приближава до всеки мъж на улицата и му казва, че макар той да не знае, е оцелялата глава на клана Фратуци или Стопалиери и следователно участва в ритуална вендета.