Колин Уилсън - Истински престъпно

Но Вилалба е родният град на Дон Кало, любимият водач на мафията в цяла Сицилия. Няколко дни след десанта на съюзниците американски самолети пускат в града странни пакети, съдържащи жълти копринени кърпи, на които е избродирана буквата „Л“ — Лучано. Това е предварително уговорен сигнал. На 20 юли във Вилалба влизат три американски танка с развети жълти кърпи. Те взимат безценния Дон Кало, който после се записва в армията на Съединените щати като съветник и получава паспорт за безкръвната победа. Говори се, че срещата между американците и дона се е състояла в пълна секретност.

На другата сутрин полковник Салеми установява, че две трети от войниците му са дезертирали. През нощта при тях отиват мафиоти, които ги уведомяват за безнадеждността на положението и им дават цивилни дрехи, за да избягат. След това устройват засада на Салеми и го затварят в Градския съвет на Мусомели. Американците минават оттам, без да изстрелят нито един куршум. Дон Кало се връща във Вилалба. Местните жители го посрещат с викове: „Да живеят съюзниците! Да живее мафията!“. Избират го за кмет на града и навсякъде го придружава телохранител от „антифашистите“, снабден със специалното разрешение на Съюзническото военно правителство.

По-късно той започва да се занимава с търговия на зехтин и разпределя времето си между доходоносната област на черния пазар и контролирането на следвоенната насока на сицилианската политика. Падането на фашистите от власт предизвиква създаването на трийсет и две алтернативни политически партии. Мафията подкрепя Сепаратистката партия, а по-късно решава, че християндемократите са по-подходящи за целите й. Дон Кало смята за абсолютно необходимо левите партии да бъдат забранени. Когато Народният фронт иска разрешение да проведе митинг във Вилалба, за тяхно учудване донът одобрява идеята. На 16 септември 1944 г., когато Джироламо Ли Каузи, водачът на левите, започва да говори пред тълпата, събрала се на градския площад във Вилалба, мафията открива огън и ранява него и още тринайсет души.

Но предстоят още по-лоши неща. През 1945 г. сепаратистите решават, че е необходимо въоръжено въстание, което да гарантира властта им. Дон Кало сключва сделка с тях и с най-известния сицилиански бандит Салваторе Джулиано, който от много години се противопоставя на мафията, преди да й стане податливо оръдие. Срещу голяма сума Джулиано предлага да атакува постовете на карабинерите и да предизвика анархията, необходима за въстанието. Но сепаратистите имат големи планове. Те събират доброволци и ги изпращат да се присъединят към бандитите. Под командването на Джулиано тези сили изчакват подходящ момент и вдигат бунт. Настъпва хаос. Накрая бандитите напускат доброволческата армия, която намалява до петдесет и осем души. После доброволците са нападнати от италиански военни части (с одобрението на съюзниците), състоящи се от пет хиляди души, танкове и артилерия. Битката е изключителна. Сепаратистите се окопават на хълм и нападателите, макар да ги превъзхождат с петдесет към един, показват забележителна предпазливост. Сражението продължава един ден и пресата се изпълва с апокалиптични репортажи. Когато всичко свършва, всяка от страните е загубила само по шест души и повечето оцелели сепаратисти са избягали.

Дон Кало оттегля подкрепата си за загубената кауза на сепаратистите, но Джулиано продължава да вилнее, въоръжен до зъби с муниции и експлозиви, американско производство, и разстрелва, ограбва и взривява всички непатриотични елементи. Властите не полагат сериозни усилия да го елиминират. Той е твърде полезен. Насилието му потушава бунтовете на селяните.

Денят на позорната слава за Джулиано е 1 май 1947 г. — изборите за регионален парламент. На Сицилия ще бъде предоставен независим статут в границите на италианската държава и след като сепаратисткото движение е смазано, църквата, земевладелците, мафията и съюзниците подкрепят християндемократите. Другите партии настояват за поземлени реформи, затова са смятани за леви и опасни.

В продължение на десетилетия жителите на съседните градове Пиана дей Гречи и Сан Джузепе Джато провеждат митинг на Деня на труда в планинския проход Порта дела Финестра. Освен политическото му значение, денят е празник и на Санта Крочефиса. Но въпреки предупрежденията на мафията сред селяните се засилва комунистическото движение и те отиват във високопланинския проход във весело настроение, като пеят и развяват знамена. Утрото е прекрасно, ясно и тихо. В девет и трийсет в Порта дела Финестра се събират над две хиляди бедни и онеправдани. Те ще изслушат няколко речи и после ще се забавляват, ще ядат и ще пият. В десет часа лидерът на Народния фронт заема мястото си на подиума, за да произнесе първата реч. Петнайсет минути по-късно, когато той отваря уста, е застреляна седемдесетгодишна жена. Зад нея пада тринайсетгодишно момиче с пръснат череп. Възрастни мъже се свличат на земята с изсипани вътрешности. Скрити в скалите над тълпата, хората на Джулиано извършват жестоко кръвопролитие. Всичко свършва за десет минути. Има единайсет убити и петдесет и пет ранени, някои от които по-късно умират.