Колин Уилсън - Истински престъпно

Някои от формите за изнудване, които Дон Вито създава, са фантастични. Мафията налага данък на влюбените. Млад мъж, ухажващ момиче, което според обичая седи зад прозорец с решетка, трябва да плаща така наречената цена на свещта , за да гарантира безопасността си. Мафията използва и финансовите възможности, предоставени от религията, контролира комитетите на различните култове към сицилиански светци (комитетът има достъп до средствата, събрани в името на светеца) и притежава монопол върху производството на свещи. По-късно организацията започва да произвежда религиозни предмети, свещени статуи, медальони и дори реликви. Един италиански вестник пише, че съществуват седемнайсет балсамирани ръце на свети Андрей, тринайсет на свети Стефан и дванайсет на свети Филип. Има и не по-малко от шейсет пръста, за които се твърди, че принадлежат на Йоан Кръстител, и четирийсет „глави на свети Юлиян“. Всички тези фалшиви реликви са произведени и се продават от сицилианската мафия, която открива добър пазар за тях в Съединените щати. В райони, където няма светци и свещени реликви, е уреждано „чудо“ — например появата на Богородица на дете — и започват да се стичат поклонници, които пътуват с автобуси на мафията и отсядат в странноприемниците на мафията. Култът към Падре Пио, „заклейменият“ монах на Сан Джовани Ротондо, който уж има рани като Христос, е пример за такава измама. Мафията създава този особен вид развлечения и изтръгва цяло състояние от вярващите, които пътуват стотици километри, за да видят монаха. Мафиотите дори продават десетки метри бинтове, твърдейки, че са напоени с чудодейната му кръв. (През 1960 г. кръвта е анализирана и е установено, че е пилешка.)

Един от „мъжете на честта“, арестуван от Мори, е Дон Вито Касио Феро. Обвинен в контрабанда (въз основа на фалшиви показания), възрастният дон презрително не обръща внимание на съдебните процедури и се оживява само когато адвокатът му пледира за снизходителност. „Това е в противоречие с принципите ми и е обидно за авторитета ми“ — изкрещява Дон Вито.

Запитан дали има да каже нещо, преди да произнесат присъдата, Дон Вито става и след като внимателно обмисля думите си, казва: „Господа, след като не можахте да намерите доказателства за никое от безбройните ми престъпления, вие сте принудени да ме обвините за единственото, което не съм извършил“.

С течение на годините той е обвинен в шейсет и девет углавни престъпления, двайсет от които са убийства, но нито едно обвинение не се доказва в съда. Дон Вито признава само за едно убийство — на Джак Петросино, американски детектив, чието разследване на мафията го довежда през 1909 г. в Италия. На вечеря с влиятелен политик Дон Вито неочаквано заявява, че трябва да се върне вкъщи, за да се погрижи за нетърпящ отлагане въпрос. Той взима файтона на политика и бързо се връща. Откарват го в Палермо, където Дон Вито застрелва Петросини и после отново отива на вечерята. Политикът се заклева, че Дон Вито не е напускал дома му.

Префектът Мори отново въвежда употребата на cassetta, традиционен инструмент за инквизиция, за да изтръгва самопризнания. Cassetta представлява малък нисък сандък, използван като платформа, на която болезнено разпъват изтезавания. После заливат тялото му със солена вода и го налагат с бич. Ако човекът не признае нищо, го принуждават да изпие четири-пет литра морска вода. Сетне изтръгват ноктите му и одират част от кожата му. И ако и след това той настоява, че е невинен, смазват гениталиите му.

Хвърлен в затвора Учиардоне, Дон Вито проявява изключителна щедрост и се грижи за другите затворници, които оправят леглото му и почистват килията му, която се превръща в нещо като светилище и се предоставя само на равни нему. Дон Вито дори наема и уволнява пазачите. Той не дочаква присъдата си, умира от сърдечен удар. Смъртта му прави Дон Калогеро Вицини всепризнат водач на мафията и именно Дон Кало режисира възкръсването й.

Калогеро Вицини е син на селянин и е роден през 1877 г. в малкия, неугледен град Вилалба. Семейството му се ползва с известен престиж не само защото има няколко акра безплодна земя, но и защото чичото на Калогеро е епископ, а брат му — енорийски свещеник на Вилалба — важни фактори в място, където църквата споделя властта с полицията и мафията.

Младият Кало не е добър ученик и остава неграмотен до края на живота си, като перверзно парадира с невежеството си и тесногръдието си. На седемнайсет години той се сблъсква за пръв път със закона, когато безуспешно е обвинен в криминално нападение. Кало се влюбва в красивата дъщеря на съседското семейство Солацо. Макар да няма намерение да се жени за нея, той й забранява да се среща с други мъже. Честта му е „заплашена“, когато момичето започва връзка с издигащ се млад магистрат. Калогеро и бандата му се нахвърлят върху влюбената двойка и пребиват до безсъзнание злочестия ухажор. Той едва не умира, а девойката остава стара мома до края на живота си.