Колин Уилсън - Истински престъпно

През XIX век мафията подкрепя легендарния водач Гарибалди и докарва сицилианците до лудост, която счупва оковите на държавата на Бурбоните. Когато в края на века в Сицилия се провеждат демократични избори, мафията поема контрола върху политическата машина и постепенно се отделя от народа, като го принуждава с оръжие да избере хората й. Дон Вито укрепва политическата си власт и е свободен да развие системата на pizzi. Пизо означава човка на малка птица и Дон Вито възприема този термин като евфемизъм за изнудване, описващ таксите и налозите на мафията като „смазване на човката“, или да вземе дела си.

Дон Вито организира „смазването на човката“ за сметка на селяните, чиято продукция мафията изкупува евтино и после продава с огромна печалба на пазара (където само онези, платили налог, имат право да притежават сергия, и всички цени се определят от мафията). Мафията „смазва човката си“ и в месната, бирената и рибната индустрия, а също и в серните мини, солниците, строителството и погребалния бизнес. Мафията поема и голям дял от контрабандата с тютюн и превзема пазара на крадени предмети на изкуството. Собствениците на провинциални къщи и имения са поканени да наемат мафиоти като пазачи със заплахата, че имотите им ще бъдат запалени. Мафията купува и управлява монопола във всяка област на търговията. Дори просяците са задължени да плащат за правото си да застанат на подходящо място.

Мафията успешно подменя полицията като арбитър на закона и реда и създава един от най-доходните си и постоянни източници на печалба — връщането на открадната собственост. Ако откраднат кон, муле, бижу или по-късно автомобил, при потърпевшия отива мафиот, който предлага да намери изчезналия предмет срещу комисиона от трийсет и три процента от стойността му. Ако се сключи сделка, предметът се появява незабавно. Крадецът е принуден да го продаде на ниска цена на мафиота (и е благодарен, че е запазил живота си), който печели за сметка и на двете страни. Услугата става популярна. Полицията не взима пари, но връща открадната вещ в един от десет случая, докато мафията може и да струва скъпо, но успява деветдесет процента.

Това щастливо състояние на нещата продължава, докато Мусолини и фашистите идват на власт. Макар че мафията дава своя принос във фашистките фондове (застрахователната политика; пък и фашизмът е за предпочитане пред всяка форма на комунизъм), Мусолини не й вярва, защото знае, че членовете й имат навика да се обръщат срещу съюзниците си. Нещо по-важно, силата на мафията представлява ярко предизвикателство към арогантността на властта му. През 1924 г. Дучето прави изключително непопулярно пътуване до Сицилия. Той вижда, че фашистките администратори са безсилни пред мафията, полицията не може да намери свидетели за никое престъпление и издигнатите от мафията депутати в Парламента посвещават времето си само на съставянето на речи, отричащи съществуването на престъпните им господари.

По време на обиколката си на острова Мусолини неочаквано заявява, че иска да посети занемарения град Пиана дей Гречи, управляван от шефа на мафията Дон Чичио Кучия, грозен, суетен мъж. Тъй като посещението не е предвидено в програмата, полицията няма време да организира добре охраната и осъзнава, че единствената гаранция за безопасността на Мусолини е да пътува с колата на Дон Чичио. Когато потеглят, придружени от моторизирани полицаи, Чичио се обръща към Дучето и пита защо си е направил труда да се обгради с полицаи. „Няма за какво да се тревожите, щом сте с мен…“ — злорадо казва той. И тогава Мусолини разбира, че няма власт в Сицилия.

След завръщането си в Италия разгневеният Мусолини веднага обявява война на мафията, като възлага задачата за елиминирането й на префекта Чезаре Мори — глупав, надменен и жесток човек. Той получава картбланш и измерва успеха единствено по броя на арестуваните и по изтръгнатите признания. Атаките му естествено предизвикват безпрецедентна възможност за уреждане на стари сметки между клановете. Обаждат се стотици анонимни доносници и въз основа на слухове и отмъстителни клюки хиляди са арестувани и изпратени на заточение в колониите. Мори често отива в някое село и арестува цялото мъжко население. След време хората започват да разбират, че единственият начин да умилостивят суетното чудовище е, когато Мори се приближи до селото, да издигнат знаме с думите: „АВЕ, ЦЕЗАР“.

През 1927 г. Мусолини гордо заявява пред фашисткия парламент, че колегата му, героят префект Мори, е спечелил битката с мафията. Всъщност кампанията е кървава, но безуспешна. Повечето видни „мъже на честта“ или са избягали, или са се скрили, или се преструват на лоялни, включвайки се във фашистката партия. Те ще се върнат. Но доновете на мафията са лишени от псевдофеодалния си авторитет и през следващите няколко години — до десанта на съюзниците в Сицилия — селяните живеят по-добре от всякога.