Наистина имало. Защото трупът бил пропаднал през пода на дневната в мазето, където се били събрали няколко сантиметра вода. Гърлото на госпожа Смол все още било здраво стегнато с въже. Черепът й бил пронизан от куршум и главата й била смазана с тояга.
Фредрик Смол незабавно бил арестуван. Той твърдял, че когато напуснал дома си, жена му била жива, и помолил господин Кенет да потвърди, че е излязла на задната веранда да се сбогува с него. Файтонджията заявил, че доколкото си спомня, Смол извикал „довиждане“, но не получил отговор. Полицията открила още улики, показващи, че убийството е грижливо планирано. Сред развалините имало будилник, от който излизали жици, свързани с възпламеняващо устройство. Нямало съмнение, че това е часовников механизъм.
Смол прекалил с хитростта си. За да е сигурен, че трупът на жена му ще изгори напълно, той използвал вещество, известно като термит, прах от алуминиеви стърготини, метални оксиди и магнезий. То се използва в заваряването, защото отделя изключително силна топлина. Термитът трябвало да унищожи тялото на госпожа Смол, но вместо това прогорил дупка в пода и трупът паднал във водата в мазето.
Уликите предполагат, че Смол е убил жена си случайно или в пристъп на ярост. Множество свидетели описали агресивния му характер. Имало възможност да избегне бесилката, като пледира за непредумишлено убийство. Той обаче бил обесен на 15 януари 1918 г.
Интересен е въпросът дали находчивостта на Смол е вдъхновила друго убийство с пожар през 1933 г. На 25 октомври същата година Ричард Бъд, дървосекач на средна възраст от Игъл Ривър, щата Уисконсин, се прибрал от работа в шест часа и заварил всички врати заключени. Когато започнал да вика жена си, съседите отишли да видят какво става. Разбили вратата и веднага усетили мириса на дим. В килера в спалнята имало пожар — горял голям дървен шкаф. Бил прогорил пода и вратата на килера била пропаднала в мазето. Заедно с трупа на Вирджиния Бъд.
Вратата била отключена
Този проблем озадачил шерифа Томас Макгрегър. Защо госпожа Бъд се е затворила в килера и го е запалила? Или е била затворена вътре и запалена? От друга страна, ключът още бил в ключалката — отвън — и вратата била отключена. Според патоанатома госпожа Бъд, която неотдавна била болна, влязла в килера и се самоубила чрез самозапалване. Колкото и да е странно, това е сравнително разпространен начин за самоубийство.
Бъд имал желязно алиби. Бил излязъл за работа в осем сутринта — съседите не само го чули да вика „довиждане“ на жена си, но и че на връщане ще купи хляб и наденици. Началникът на местната пожарна смятал, че пожарът е избухнал към два следобед. Ако бил убил жена си, Бъд трябвало да се е прибрал вкъщи. Това било напълно възможно — той ходел сам в гората. Проверката на отсечените от него дървета обаче установила, че през онзи ден е работил изключително усърдно и не е имал време да тича вкъщи, за да убие жена си — нещо, което щяло да му отнеме два часа. Освен това съседите със сигурност щели да го видят.
Докладът на следователя, изглежда, без никакво съмнение потвърждавал невинността на Бъд. Наличието на дим в дробовете доказвало, че госпожа Бъд е била жива, когато се е озовала в килера. Фактът, че вратата била отключена, като че ли окончателно решавал въпроса. Ако била жива и в съзнание, просто можела да излезе. Следователят не виждал основание да се усъмни в невинността на Бъд. Той нищо не печелел от смъртта на жена си — тя не била застрахована и не се носели слухове за друга жена. Наистина, съпрузите често се биели, ала в това нямало нищо необичайно. Следователят издал заключение за смърт поради неизвестни причини.
И в този момент — също като в случая със Смол — се намесила съдбата. Следователят П. Дж. Гафни си седял сам в офиса след следствието и разглеждал пръснатите по бюрото му веществени доказателства — обгорелите обувки на госпожа Бъд, части от дрехите й и ключалката на килера. Ключалката случайно паднала от бюрото.
Сепнат, Гафни подскочил и я вдигнал. И тогава забелязал, че се е заключила. Отново я пуснал. Тя се отключила. Опитал няколко пъти. Поради някакъв специфичен дефект всеки удар я карал да се заключва или отключва. Той седнал и се замислил. Това не доказвало нищо, естествено. Но тъй като вратата на килера била пропаднала в мазето, не трябвало ли да я открият заключена? Фактът, че била отключена, предполагал, че преди падането е била заключена.
Но ако Бъд бил заключил жена си в килера, как го бил подпалил шест часа след като тръгнал за работа? Нямало данни за часовников механизъм. Гафни бил старателен следовател. Той купил дървен материал и построил килер с размери и форма като онзи, в който умряла госпожа Бъд. Изолирал го с огнеупорен материал от същия вид като в килера на Бъд. Отворил точно толкова голяма дупка в долния край на вратата. Напълнил го с парцали, запалил ги и затворил вратата. Огънят, който бил запален в осем часа сутринта, прогорил пода за повече от дванайсет часа. Началникът на пожарната бил сбъркал. Ричард Бъд можел да запали огъня преди да отиде на работа.
Читать дальше