Колин Уилсън - Знаменити престъпници

През 1995 г. възникнал аналогичен случай в Торонто, Канада. Със съучастието на жена си младият красавец Пол Бернардо отвлякъл две ученички и дни наред ги третирал като „сексуални робини“, докато накрая ги убил, насякъл ги на части и ги изхвърлил. Той записал на видео всичко това, както и още много изнасилвания, включително изнасилването на малката сестра на жена си, която вследствие на това починала. Тези записи били показани в съда, за да могат изнасилванията подробно да се проучат. Те не били толкова ужасяващи, колкото записите на Лейк, тъй като Бернардо не измъчвал жертвите си, но въпреки това описанията им в посветените на случая книги пораждат отвращение.

Какво става? Според мен това е неизбежна последица от „Епохата на сексуалните престъпления“. През 1888 г. убийствата на Джак Изкормвача смаяли целия свят, защото изглеждало немислимо някой да е толкова зъл, че да убива и реже на парчета жени. Викторианците били сантиментални (изплакали кофи сълзи при смъртта на Малката Нел) и идеята за сексуалното престъпление им се струвала толкова ужасяваща еманация на чистото зло, че предпочитали да не мислят за нея. Освен това уличниците в бедните викториански градове били толкова евтини, че мисълта за извършване на убийство със сексуална цел изглеждала направо смехотворна. През следващия век обаче това положение постепенно щяло да се промени. Комедийният кинопродуцент Мак Сенет направил състояние с „къпещи се хубавици“ и макар банските им днес да ни се струват скромни, по времето на Първата световна война те приковавали вниманието на американците. През 20-те години на XX в. настъпила Епохата на джаза и късите поли. И сексът постепенно се превърнал в стока, също като в днешните телевизионни реклами например, когато вниманието на зрителя привличат два красиви крака, а после и нещо, което се свлича в глезените — толкова бързо, че не се вижда какво е. Смисълът обаче е ясен — тя си е изгубила гащичките. Така започваме да разбираме защо днес имаме сексуални престъпници като Ленард Лейк и Пол Бернардо. Окуражават ни да виждаме секса като силно желана стока , точно както децата се окуражават да искат маркови дънки и маратонки за по сто долара.

Не твърдя, че трябва да се върнем към пуританството или фалшивата викторианска скромност — а само, че трябва да се опитаме да разберем някои от странните престъпления, на които все по-често ставаме свидетели с наближаването на новото хилядолетие. Защо толкова много хакери правят компютърни престъпления само за удоволствие? Защо някои компютърни маниаци изпитват наслада от разпространяването на вируси? Защо в големите градове като Лос Анджелис има проблем с „убийства на непознати“ — престъпници, убиващи хора, които срещат за пръв път, понякога дори без да ги оберат? На път към XXI в. ние все по-настойчиво се сблъскваме с тези въпроси.

За щастие, вече имаме основания за оптимизъм. Например Пол Бернардо бил заловен с помощта на така наречените ДНК отпечатъци, открити от Алек Джефрис, учен от родния ми град Лестър, през септември 1984 г. ДНК, разбира се, образува основните градивни елементи на живота и се явява в дълги молекулярни вериги с формата на двойна спирала. Джефрис изолирал определени елементи от ДНК, разработил система за масовото им производство и се научил да ги „заразява“ с радиоактивност. После направил рентгенова снимка на елемента и видял, че той идва от дълга колона с черни ивици на бял фон. Това е „генетичният отпечатък“. Джефрис взел кръвни проби от цели семейства и се заел да провери дали има родова прилика. Имало — генетичните отпечатъци на детето представлявали комбинация от генетичните отпечатъци на родителите. За разлика от пръстовите, генетичните отпечатъци не са уникални, но вероятността двама души, които не са роднини, да имат еднакви отпечатъци е около едно на четири милиона.

В края на 80-те години на XX в. били извършени множество изнасилвания в Скарбъро, предградие на Торонто. Пол Бернардо бил заподозрян, тъй като отговарял на полицейския портрет на изнасилвача, и му взели кръвна проба. Заподозрените обаче били двеста и след като не го задържали, той решил, че подозренията са отпаднали. Лабораторната обработка на пробата му отнела близо две години и довела до заключението, че Бернардо е изнасилвачът от Скарбъро. Дотогава той бил убил двете ученички. Жена му Карла обаче, с която той имал садомазохистична връзка, се уплашила, когато я разпитвали в полицията, и по-късно признала пред роднините, при които живеела. В резултат Бернардо най-после бил арестуван и впоследствие осъден на доживотен затвор.