Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Може да се заключи, че Марта Льовенщайн е била жадна за обич през този важен период. Освен това тя определено е спадала към групата „силно доминантни жени“, които, за да се задоволят сексуално, трябва да си намерят още по-доминантен от тях мъж.

Марта Льовенщайн се омъжила за човек, който несъмнено е бил едва средно доминантен. Тя го е доминирала — защото не можем да си представим силно доминантен мъж, който ще позволи на жена си да му отсече крака, само за да получи хиляда долара. Той би предложил да застраховат нея и да отсекат нейния крак.

След петгодишното настойничество на старец, който сигурно й е бил и любовник, тя се нуждаела от страстен и агресивен млад мъж. Емил Марек не успял да я задоволи, нито физически, нито психически. Затова го убила и дала отрова на двете деца от този брак.

Изкушаваме се да кажем, че основният мотив за престъпленията е бил ужасът, който изпитвала от бедността — нещо, на което можем да съчувстваме. Но ако основният й мотив наистина е бил такъв, тя е щяла грижливо да запази парите, оставени й от Мориц Фриш — и по-късно наследството на Сузане Льовенщайн. Всъщност става ясно, че Марта е била изключително разглезена. Вместо да е признателна на Фриш, когато станал неин настойник, тя си позволявала гневни изблици и мрачни настроения, които биха накарали някой по-нетърпелив човек да я изхвърли.

Фрау Марек е станала убийца поради необичайна комбинация от особености на характера: силна доминантност, неспособност да изпитва чувства с неизбежния егоцентризъм и чиста — или нечиста — алчност. От формална гледна точка това не е невменяемост. И все пак днес алкохолизмът се смята за заболяване, макар да е ясно, че не е невменяемост. Марта Марек е страдала от натрапчив импулс, аналогичен на алкохолизъм, ако не и по-сложен. Тази странна комбинация от импулси в различна степен се наблюдава при извършители на престъпления от алчност, били те убийци или само крадци и измамници.

Едно е ясно: извършителят на престъпление от алчност страда от силна и неутолима жажда, сходна с жаждата на алкохолика. В резултат извършителят на престъпление от алчност се отличава със странна ирационалност.

Факт е, че повечето извършители на убийства от алчност са и измамници и мошеници. Но това отново е специфично ирационален елемент. Обикновеният мошеник — като „граф“ Виктор Лустиг, човека, който през 1925 г. „продал“ Айфеловата кула — притежава дързост и чувство за хумор, а човекът с чувство за хумор обикновено е вменяем. Но извършителят на престъпление от алчност е малко параноичен, има мания за величие и лъже, за да прави впечатление на хората.

Това се отнася за най-зрелищния масов убиец в новата история, французина д-р Марсел Петио. Престъпленията от алчност, за които бил екзекутиран Петио, започнали през 1941 г. и когато през 1944 г. приключили, той бил убил най-малко шейсет и трима души. Ала Петио се подготвил за убийствата с кариерата си на дребен крадец.

Роден в Оксер през 1897 г., той крадял от съучениците си в училище и по-късно от пощенските кутии. След кратка военна служба — от която успял да се освободи като психически нестабилен — Петио завършил медицина на двайсет и четири годишна възраст. Много е възможно да е бил садист. Като малък режел опашки на котки с ножица. Пациентките, които „лекувал“ след работно време в кабинета си, били чувани да викат от болка.

През 1928 г. с упорита агитация го назначили за кмет на Вилньов. Скоро хазяйката му забременяла и после изчезнала. Две години по-късно негова пациентка била убита и ограбена. Петио бил заподозрян, но главният му обвинител, който също бил негов пациент, внезапно умрял и докторът подписал смъртния акт. Макар и кмет, той на няколко пъти загазвал за нелепи дребни престъпления — кражба на газов брояч и по-късно на книга от книжарница. Освен това търгувал с наркотици.

Войната му дала възможност да се издигне над дребните престъпления. Евреинът Йоахим Губсинов искал да избяга в Англия с жена си и децата си и Петио му предложил „път за бягство“ срещу голяма сума. Губсинов продал фирмата си за кожи за два милиона франка и заедно със семейството си отишъл в уединената къща на Петио на Рю Лесьор. Докторът им направил смъртоносни инжекции под претекст, че ги ваксинира против тиф. После отишъл в съседната стая и през таен прозорец наблюдавал смъртта им.

Петио живеел със семейството си на Рю Комартен. Къщата на Рю Лесьор му служела за екзекуции. Ала един ден през март 1944 г. прекалено силно разпалил огъня, с който горял телата. Къщата избухнала в пламъци и пожарникарят, който влязъл в мазето, изтичал навън с викове: „Там е пълно с трупове!“ Петио, който пристигнал навреме, за да види какво става, прошепнал на един полицай: „Аз съм от Съпротивата. Това са трупове на предатели“. Полицията му повярвала и го оставила на мира. Докато разберат — по откритите в къщата документи, — че жертвите са главно евреи, Петио вече си бил плюл на петите.