Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Следователно тези хора по-скоро са гениални самозванци, отколкото благородни престъпници, но представляват интересни обекти за криминалиста, защото изходната им мотивация била същата. „Оригиналът“ винаги е от по-нисък порядък. Повечето „благородни престъпници“ не притежават лустрото и интелигентността на Казанова и Сен Жермен. Типичен пример е случаят с Видок и благородните престъпници, описани в мемоарите на прочутия престъпник, превърнал се в детектив.

Историята започва една нощ през 1817 г., когато месарят Фонтен излязъл от дома си в Куртий край Париж, за да купи добитък на пазара Корбей. Фонтен бил глупак, склонен към самохвалство, и подобно на много такива личности, бил много податлив на ласкателства от страна на „по-добрите“ от него. В едно бистро край Есон той се заговорил с двама добре облечени и културни пътници.

Те, изглежда, били благородници и Фонтен се опитал да им направи впечатление, като заговорил за парите, които печели от занаята си. Времето напреднало и той изведнъж усетил, че е станало привечер. Новите му познати настояли да пренощува там, ала Фонтен бил инат — искал да спи в Корбей, за да стане рано за пазара. Единият „благородник“ предложил на другия да тръгнат с него, тъй като били в същата посока, пък и освен това тримата щели да се пазят от разбойници.

Те изглеждали толкова любезни и възпитани, че Фонтен не заподозрял нищо. Тръгнали, спрели за по още една чаша вино след няколко километра, после продължили след залез-слънце. Единият мъж куцал. Когато стигнали до един тесен път, куцият казал, че той води напряко до Корбей. Фонтен отново не се усъмнил и го последвал. Изведнъж усетил силен удар по тила и се свлякъл на колене. Другият „благородник“ извадил нож и започнал да го мушка. Месарят се отбранявал с бастуна си, но след като получил двайсет и осем прободни рани, припаднал от загуба на кръв.

Когато се свестил, парите му ги нямало. Стоновете му привлекли един минувач, който го завел в болница. Оздравяването било бавно, ала Фонтен бил жилав, пък и бил решил да си отмъсти на подлите „благородници“. Детективът Видок разговарял с него в болницата и веднага отишъл на местопрестъплението. В калта имало стъпки и Видок поръчал да му направят отливки. Освен това намерил две копчета — и няколко парчета от скъсано писмо. Фонтен бил разпрал джоба на единия нападател и парчетата хартия сигурно били изпаднали от там.

На тях се четяло: „Мосю Рау… търговец на вино, бар… Рош… Кли…“ Хартията била подобна на тази, която се използвала за съдебни призовки. Видок решил, че адресът е „мосю Раул, бариер Рошешуа, Клинанкур“ — предградие на Париж. Раул бил известен контрабандист, имал долнопробен бар и в сравнение с повечето престъпници бил нещо като „благородник“.

Видок поставил наблюдение на бара. Неговият агент накрая видял сравнително добре облечен мъж, който куцал, и го проследил до дома му. Видок поставил и неговата къща под наблюдение. Когато куцият излязъл, детективът познал в него престъпника Корт — бил го арестувал преди години за грабеж с прилагане на насилие. Видок бил сигурен, че е на вярна следа. Той издействал съдебна заповед, влязъл в стаята на Корт, като се представил за Раул, и го арестувал. Но в стаята нямало улики, които да свържат случая с нападението срещу Фонтен.

Видок прекарал следващия ден в бара на Раул. Раул го нямало и мъжът на бара му казал само, че собственикът е в стаята си в Монмартър. След няколко часа Раул се появил. Видок се опитал да блъфира. Представил се и заявил на Раул, че го подозира в организиране на революционни срещи в заведението и притежаване на бунтарска литература. Раул възмутено отрекъл, че изповядва демократични убеждения, и отговорил на детектива, че може да претърси къщата. Хората на Видок само това и чакали, ала не намерили нищо. „Ами домът ти в Монмартър?“ — попитал Видок. „Можете да претърсите и него“ — троснал се Раул.

Видок повикал две коли и отишъл с хората си в Монмартър, където Раул ги завел в една къща. Видок бил почти сигурен, че няма да открият никакви очевидни улики — Раул изглеждал прекалено невъзмутим. Ала все пак намерил каквото търсил — съдебна призовка с липсващ ъгъл — ъгъла с името и адреса на Раул, който бил на местопрестъплението.

Раул не издържал и се опитал да извади пистолет. Хората на Видок го сграбчили и го отвели в затвора. Там Видок направил очна ставка между Корт и Раул и ги използвал един срещу друг. Когато видял, че Корт е потресен, той изиграл главния си коз — факта, че месарят Фонтен още е жив, въпреки двайсет и осемте прободни рани и счупения череп. Корт бил отведен в самостоятелна килия и накрая подписал признание. После Видок отишъл при Раул, ала той бил много по-корав и отрекъл всичко.