Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Имал две улики. На 22 декември предишната година един полицай срещнал на Рю дьо Сен мъж с тежък вързоп. Поради късния час той попитал мъжа какво има вътре. Човекът отговорил, че току-що пристигнал в Париж с влак и тъй като не успял да намери файтон, бил принуден да мъкне тежкия вързоп със селскостопанска продукция.

Изглеждал толкова честен, че полицаят го пуснал да си върви, но описанието му — нисък, кръглолик, с черни мустаци — навело Масе на подозрението, че това е същият мъж, който няколко дни по-рано бил видян да хвърля късове месо в Сена. Някой го попитал какво прави и той отвърнал, че захранва, защото на другия ден възнамерявал да лови риба. Впоследствие на повърхността изплували големи парчета месо, прекалено големи, за да бъдат изядени от рибите.

Шевовете на плата, в който бил зашит първият крак, изглеждали професионално направени. Нещо повече, защо убиецът избрал ресторанта, за да изхвърли крака? Естествено той можел да е недоволен клиент, който искал да прогони клиентелата. Или наемател, който по някое време бил живял на етажа над ресторанта. Масе попитал портиера дали в къщата живее шивач. Не. А някога живял ли е? Не. Но имало шивачка. Звучало невероятно, но полицаят нямал други улики. Той разпитал момичето, което му казало, че често изпълнявало поръчки на други шивачи. Дали някой от тях я е посещавал в къщата? Мнозина, отвърнала тя: особено един от тях, мосю Воарбо, бил извънредно любезен и услужлив. Той често й носел вода от кладенеца.

Масе попитал момичето дали Воарбо е имал някакви особени приятели. Имало един старец, отговорила шивачката, някой си мосю Бодас. Не знаела къде живее, но леля му живеела на Рю дьо Несле. Детективът не разполагал с точния адрес на лелята, но в сравнение с издирването на стотината изчезнали жени било детска игра да я намери и мадам Бодас му съобщила, че племенникът й живее на Рю Дофен. Бил пенсиониран производител на гоблени. Колкото и да е странно, от няколко седмици не го била виждала, ала това не се случвало за пръв път. Мосю Бодас имал странни навици.

Портиерката в къщата на стария Бодас сепнала Масе, като му казала, че господинът си е вкъщи. Предишната вечер била видяла прозореца му да свети. Но не отварял вратата — бил изключително ексцентричен. Масе решил, че е открил самоличността на жертвата. Предположението му се потвърдило, когато мадам Бодас разпознала чорапа — изработен от бял памук, със зашита отдолу мъжка стелка. Тя смятала, че и краката са на племенника й.

Що се отнася до загадъчния Пиер Воарбо, той бил полицейски шпионин, човек, който се преструвал на бесен анархист и присъствал на левичарски срещи — само за да докладва на полицията. Масе влязъл в апартамента му. Всичко изглеждало наред, часовникът още тиктакал. Детективът решил да постави къщата под наблюдение и поискал двама агенти от тайната полиция. Това се оказало грешка — те познавали Воарбо като колега и когато го видели да влиза в сградата, го попитали защо им е възложено да го наблюдават.

Но Масе вече имал достатъчно ценни улики. Сейфът на Бодас бил празен. Но в задния капак на часовника полицаят открил лист хартия с номерата на различни ценни книжа. Той проучил миналото на Воарбо и установил, че допреди няколко месеца е живял в сравнително евтина квартира и изглеждал беден. После се оженил и се преместил, като платил наема си с петстотинфранков бон, който можел да се осребри навсякъде.

Масе побързал да иде при сарафа. Той пазел квитанцията — номерът отговарял на един от номерата в часовника. Детективът решил, че е време да разпита Воарбо. Започнала игра на котка и мишка. Воарбо бил пълен жизнерадостен трийсетгодишен мъж и изглеждал находчив и волеви. Съвсем приятелски, тъй като и двамата работели в полицията, той казал на Масе, че се безпокои за изчезването на Бодас.

Подозирал, че може да са го убили — в такъв случай убиецът бил касапинът алкохолик Рифе, дребен престъпник, който почти със сигурност имал трима съучастници. Воарбо услужливо посочил имената им. Когато проверил, Масе установил, че двама от тримата имат идеално алиби: през целия декември били в затвора. А касапинът алкохолик скоро получил пристъп на делириум тременс и бил затворен в лудница.

Масе решил, че трябва да арестува Воарбо. Това се оказало разумно, тъй като в портфейла му открили билет за Хавър и всичко показвало, че възнамерява да емигрира в Америка. Воарбо изглеждал изненадан и оскърбен. Какво бил направил, че Масе да го заподозре? И двамата знаели, че няма доказателства.