Колин Уилсън - Знаменити престъпници

Това несъмнено било вярно. Масе отишъл да поговори с жената на Воарбо, кротко момиче, което явно не познавало характера на съпруга си. От нея научил, че е донесла на мъжа си петнайсет хиляди франка зестра — около шестстотин лири. Воарбо си осигурил съгласието на родителите й, като им казал, че притежава десет хиляди франка в ценни книжа, и преди сватбата дори ги показал, но къде били сега те? Сейфът бил празен. Масе обискирал къщата. Накрая в избата намерил ценните книжа на Бодас, запоени в калаена кутия, спусната в бъчва вино.

Дори това не доказвало , че Воарбо е убиец. Масе се върнал в предишния му апартамент. В него се било нанесло младо семейство, но съпрузите му показали точно къде се е намирала масата при пристигането им. Детективът бил убеден, че Бодас е убит там — чистачката му съобщила, че Воарбо бил ужасно разхвърлян, ала в утрото на 17 декември, деня, след като за последен път видели Бодас жив, стаята му светела от чистота. Ако Бодас бил убит на масата, навярно трябвало и да е разчленен там и кръвта му да се е стичала по пода. Подът бил идеално чист, но имал слаб наклон към леглото.

Масе организирал последната сцена с целия усет за драматизъм на литературен детектив. Завели Воарбо в някогашната му стая на Рю Мазарен. Той бил спокоен и безразличен. Масе взел кана вода, поставил я на мястото, където преди се намирала масата, и я излял. Водата бавно потекла по пода и образувала локва под леглото. Арестантът изведнъж станал нервен. Масе пратил да повикат работник и му наредил да вдигне плочите на пода под леглото. Установило се, че тъмната им долна страна е покрита със засъхнала кръв. Нервите на Воарбо не издържали и той направил признание.

Омръзнало му било да е мошеник, дребен престъпник, заявил Воарбо, и решил да се задоми. Бил влюбен в нежната мадмоазел Ремонде, ала трябвало да направи впечатление на родителите й. Помолил своя приятел Бодас да му даде пари назаем. Бодас отказал и Воарбо се приготвил да го убие.

Поканил го в стаята си на чай един ден, след като били обядвали заедно. Воарбо нехайно минал зад него, взел желязна тръба и ударил Бодас по главата. После разчленил тялото и хвърлил парчетата из Париж, главно в реката. След като срещнал полицая, който поискал да надникне във вързопа му — пълен с кости и месо, — той решил да се избави от краката, като ги хвърли в един кладенец.

Воарбо бил гилотиниран за убийството на Дезире Бодас. Ала ако не била една дребна грешка — зашиването на крака в парче плат, — изобщо нямало да го заподозрат. Нещо повече, ако бил запазил самообладание, можел да се измъкне дори когато установили наличието на кръв по долната страна на плочите. Само трябвало да отрече, че знае откъде е дошла, или да заяви, че кръвта е от животно. През 1869 г. все още не било възможно да се определи дали кръвта е човешка, или животинска.

Усъвършенстването на кръвния анализ е един от великите епоси в научната криминалистика. Учени като Пастьор и Кох установили, че ако в човешка кръв се инжектират мъртви бацили, кръвта ще развие съпротивителна способност към живите форми на същите бацили. Така била открита имунизацията. Двайсет години по-късно, през 90-те години на XIX в., немецът фон Беринг открил, че ако на кон се инжектират мъртви бацили на дифтерит, кръвният му серум — бистрата течност, която се отделя от кръвта — лекува децата, болни от дифтерит: серумът получава „съпротивителни“ свойства.

В самото начало на XX в. химикът Паул Уленхут открил, че същият този серум има още по-забележителни свойства. Ако на заек се инжектира човешка кръв, кръвният му серум развива съпротивителна способност към човешка кръв. И ако серумът се постави в епруветка и в него се капне съвсем малка капчица човешка кръв, той помътнява. Серумът изобщо не реагира на животинска кръв.

През 1901 г., скоро след като Уленхут направил това откритие, пътуващият дърводелец Лудвиг Теснов бил арестуван на балтийския остров Рюген по подозрение в особено жестоко убийство. Две момченца били намерени в гората насечени на парчета, пръснати на голяма площ. Три години преди това Теснов бил арестуван по подозрение в убийството на две ученички край село Лехтинген близо до Оснабрук.

Тотева той възразил, че петната по дрехите му са от смола, а не от кръв, и полицията била принудена да го освободи поради липса на доказателства. Сега го разпитали за наскоро изпрания му костюм, по който се забелязвали бледи петна от кръв. Теснов отговорил, че някои петна били от животинска кръв, а други — от смола. Когато получил сведенията от Оснабрук, следователят разбрал, че си има работа с човек, обладан от безумно желание да пребива живи същества и да ги разкъсва на парчета. Месец преди убийството на двете момчета някой бил нападнал седем овце на полето, насякъл ги и пръснал вътрешностите им наоколо. Овчарят видял мъжа да бяга и сега разпознал Теснов. Но дърводелецът отричал всичко.