Колин Уилсън - Знаменити престъпници

За щастие прокурорът следял новите проучвания в съдебната медицина и знаел за откритието на Уленхут. Той пратил на учения окървавените дрехи и камъка, използван за убийството на децата. Уленхут разтворил десетки петънца в солена вода и ги изследвал. Открил двайсет и две петна от човешка и шест от овча кръв. Неговите доказателства довели до осъждането на Теснов, който получил смъртна присъда.

Серумът не само различава човешката от животинската кръв. Той различава и типовете човешка кръв: групите A, B, 0 и AB. Това откритие би трябвало да е достатъчно доказателство за обесването на един заподозрян в германския град Гладбах през 1928 г., ала съдебните заседатели били скептични бюргери и отказали да го осъдят въз основа само на научни улики. Обвиняемият бил двайсетгодишният Карл Хусман, доминантен и агресивен студент.

В ранните часове на 23 март 1928 г. младият Хелмут Даубе бил намерен умиращ на улицата. Гърлото му било прерязано, гениталиите му били отсечени. Скоро полицията научила, че най-добрият приятел на Даубе бил неговият състудент Хусман. Когато отишли в дома на Хусман, установили, че обувките му са току-що измити. По тях обаче все още имало следи от кръв. Дрехите му също били окървавени. Хусман напълно доминирал над Даубе и двамата били любовници, но неотдавна Даубе разбрал, че предпочита момичета, и се опитал да се освободи.

Отначало Хусман твърдял, че кръвта е от котката, която бил убил, но тестът на Уленхут показал, че е човешка. Тогава Хусман променил показанията си и казал, че му потекла кръв от носа. Лабораторията по криминалистика в Бон доказала, че и това не е възможно, тъй като кръвта по обувките била група A, групата на Даубе, докато Хусман бил от група 0.

Макар че не били убедени в невинността на Хусман, съдебните заседатели не искали да го осъдят въз основа на — според тях — чисто косвени доказателства, затова го оправдали. Случаят обаче привлякъл широко внимание към приложението на кръвните групи в криминалистиката. Оттогава много престъпници са обесени заради петна от засъхнала кръв по дъсчен под.

От човешка гледна точка, съдебните заседатели навярно са били прави да не зачетат косвените доказателства, тъй като имало опасност да обесят невинен човек. Случаят с Бъртън Абът навежда на размисъл втази насока. Съседите на Абът в Аламида, щата Калифорния, го познавали като кротък, интелигентен човек. Не било известно да е агресивен и нямал полицейско досие.

На 15 юли 1955 г. жената на Абът подреждала старите дрехи в мазето и намерила портфейл. В него имало лична карта на четиринайсетгодишната Стефани Брайън, няколко снимки и недовършено писмо с дата 28 април 1955 г. Това бил денят, в който Стефани изчезнала след училище в Бъркли. Оттогава никой не я бил виждал.

Джорджия Абът отишла при съпруга си и го попитала как се е озовал в дома им тези портфейл. Той изглеждал също толкова озадачен, колкото нея, и двамата се обадили в полицията. На другия ден полицията обискирала мазето и открила учебниците и сутиена на Стефани. Абът отбелязал, че гаражът му наскоро бил използван за гласуване и в него били влизали десетки хора. Един журналист Обаче отишъл при лятната хижа на Абът в планината Тринити. Двете му кучета го завели при плитък гроб. В него намерили тялото на Стефани Брайън, която била удушена със собствените си гащички. Всички улики предполагали сексуално нападение.

Абът бил арестуван и съден. Твърдял, че не знае нищо нито за Стефани, нито за дрехите й — и наистина нямало категорични доказателства, които да го свързват с изчезването й. Но съдебните заседатели го обявили за виновен. Екзекуцията била отложена на няколко пъти. Заповедта за последното отлагане се получила малко след 11:15 на 14 март 1947 г., ала закъсняла с няколко минути — топчетата, образуващи цианиден газ, били пуснати под стола на осъдения точно в 11:15. Абът докрая упорито отричал вината си, макар да се твърди, че казал на един лекар: „Не мога да го призная. Помислете как ще подейства това на майка ми“.

Всички улики предполагат, че Абът е убиецът на Стефани Брайън. И все пак има елемент на съмнение: например възможно е да е бил инкриминиран от истинския убиец. Триумфите на научната криминалистика никога не бива да ни затварят очите за факта, че думата „улика“ означава „указание“ и че от гледна точка на криминалистите, има огромна разлика между улика и категорично доказателство.