Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Роман на Ориана Фалачи, издаден през 1975 г. Написан е като писмо от майка към все още нероденото ѝ дете. Романът показва трудния избор, пред който е поставена героинята — избора между това да се грижи за детето, което е заченала неочаквано, и това да продължи кариерата си. — Бел. ред.

От английски — „американска мечта", и „Америка — земята на възможностите". — Бел. ред.

Християнско движение, възникнало през Средновековието. Неговите последователи по-късно станали част от протестантската Реформация. — Бел. ред.

Енрико Берлингуер — един от най-известните лидери на Италианската комунистическа партия. След като се дистанцира от влиянието на Съветския съюз, той започва да бъде смятан за идеолог на една нова, по-Умерена форма на комунизъм, известна като еврокомунизъм. — Бел. ред.

Така е наричано обединението на Италия в една държава през 19-и век. — Бел. ред.

От английски — статус на известна личност. — Бел. ред.

„Бог да благослови Америка" — американска патриотична песен — Бел. ред.

Италианско антифашистко движение. — Бел. ред.

Francia o Spagna purche se magna. Израз, приписван на Франческо Гуичардини (1483–1540), флорентински политик и дипломат. Докато монархиите на Франция и Испания си съперничат за надмощие в Европа и Новия свят, принцовете и херцозите — тогавашната италианска политическа класа, се поставят на разположение на едната или другата сила с цел да запазят властта в дребните си владения. — Бел. прев.

Onorevole — почитаем, уважаем, но също и депутат в италианския парламент. — Бел. прев.

Trinahciuto — човек с три ноздри. Неологизъм, появил се в ит, печат през 1947-а година. Изкован от Джованино Гуарески, журналист и писател, като хумористична критика на Левицата. Третата ноздра няма същите функции като другите две, а служи през нея да излезе мозъкът, а мястото му да бъде заето от партийните директиви. — Бел. ред.

От английски — „Мен ме е грижа". — Бел. ред.

Става дума за Forza Italia (Напред, Италия) — дясноцентристката Партия на Силвио Берлускони. — Бел. ред.

Тъй като Тони Блеър никога не направи очакваното от мен през декември 2001-ва, публично му поисках извинение през март 2003-та. Това стана чрез една статия, написана от мен, за да споделя съмненията и безпокойствата си около войната в Ирак, а в същото време да изразя негодуванието си от фалшивите пацифисти, които, заслепени от своя антиамериканизъм, никога не казваха и дума против Саддам Хюсеин. Статията се появи на много езици и в много вестници, между тях и лондонския „Таймс". Това е откъсът, съдържащ извиненията: „Апропо: трябва да Ви помоля за извинение, господин Блеър. Нужно е, доколкото в книгата ми „Гневът и гордостта" бях несправедлива с Вас. Заблудена заради един Ваш изблик на любезност по адрес на ислямската култура, написах, че сте само една цикада сред цикадите и куражът Ви няма да е дълготраен, а когато вече няма да служи на политическата Ви кариера, ще забравите за него. Но Вие жертвате политическата си кариера заради собствените си убеждения. С безупречна последователност. Наистина съжалявам заради моите съмнения отпреди година и половина, оттеглям също и лошите думи, утежняващи несправедливостта: „Ако нашата култура има същата значимост като онази, налагаща носенето на бурка, защо прекарвате ваканциите си в моята Тоскана, а не в Саудитска Арабия или в Афганистан?". Затова сега Ви казвам: елате, когато пожелаете, господин Блеър. Моята Тоскана е и Ваша Тоскана, моят дом е и Ваш дом. My Tuscany is your Tuscany and my home is your home". — Бел. авт.

Carita (ит.) — милосърдие, милост, пощада, човещина. — Бел. прев.

Казва го мароканският романист, от когото благодарение на една статийка, публикувана в Италия, научих, че моята липса на симпатия към исляма се дължи на понесените от мен срамни неуспехи с мъже мюсюлмани. (Има предвид сексуални и сантиментални.) Отговарям му, че хвала богу, сексуални и сантиментални отношения с мюсюлмани никога не съм имала. Според мен в мъжете мюсюлмани има нещо, което отблъсква жените с добър вкус. Също така му напомням, че неговото зловещо въображение и влечението му към клеветата напълно доказват презрението на исляма към жените. В неговия случай отвръщам със същото презрение, от цялото си сърце. — Бел. авт.