Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Е, италианците от Италиите, които не са моята Италия, твърдят, че Европа е изградена. Германците, французите, англичаните, испанците, холандците, поляците, унгарците, шведите и така нататък, с една дума, другите членове на Голямото семейство също го потвърждават. И ако си помислиш за нашето наследство от братоубийствени войни, кървави съперничества, жестоки хегемонии, си склонен да се съгласиш с тях. Но за мен Европа означава Западът. Означава културата, към която принадлежа, цивилизацията, изпълваща ме с гордост. А този циничен Финансов клуб, който не защитава тази култура и цивилизация, даже я продава, за да си натъпче в джоба мръсните петродолари, тази жалка говорилня, която дрънка за културни-прилики-с-Близкия-изток, за да се подмилква и кани нашествениците, този негоден Европейски съюз, който с петнайсетте, а според някои двайсетте милиона мюсюлмани се превръща в провинция на исляма, не е Европа. Той е самоубийството на Европа.

Коя е тогава моята Европа, коя е моята Италия? Божичко, първият въпрос е труден. Откакто се превръщаме в провинция на исляма, думата Европа ми напомня репликата, с която през XIX век австриецът Метерних унижавал нашите патриоти от Рисорджименто: „Италия не съществува. Италия е само едно географско понятие". Виж ти… Въпреки очевидния и същностен интерес, който го е подтикнал да каже подобна глупост, винаги съм се питала дали Метерних не е бил ръководен от своя дяволски вкус към парадокса. Италия никога не е била само географско понятие. Дори когато е вехнела, разделена на държави и държавици, разпокъсана на парчета като печено пиле, е била обединена като чувствителност и култура страна. От Алпите до Йонийско море се е говорело, пишело и мислело на италиански и нашите корени са се впивали в общия хумус. Европа — не. Добре, когато казвам, че Европа означава Западът, че за мен Европа е културата ми по принадлежност, цивилизацията, с която въпреки многобройните ѝ недостатъци се гордея, аз я изразявам в конкретен образ. Признавам ѝ една идентичност, която надхвърля отличителните географски характеристики на континента, разположен между Атлантика и Средиземно море, между Черно и Норвежко море. Но тази идентичност, този образ произтича от минало, за което винаги и неуморно ще говоря. Минало, водещо началото си от Древна Гърция и Древен Рим, за да продължи после с християнската революция, оклеветеното Средновековие, Възраждането, Просвещението, борбите за свобода и равенство, завоеванията на модерното общество. Минало, което не можем да оставим настрана, но въпреки това днешна Европа го отрича, опитва се да го затъмни, като започва от християнството, нищо че сме пропити от него. Но даже християнството не стига, за да амалгамира бъркотията от езици и мозайката от държави, съставящи Европа. Дори то не стига, за да направи Европа компактна материя като другото лице на Запада — Съединените американски щати. Знаеш ли защо? Защото хумусът, в който впиваме нашите корени, никога не е същият. Образуван е от различни елементи, често пъти в контраст помежду си. (Ще се съгласиш, че между норманите и каталунците, или между парижаните и сицилианците има повече различия, отколкото би могло да има между торинците и неаполитанците, както и между миланците и жителите на Пулия.) Но преди всичко не е хумус с еднороден език. Европа говори френски, английски, немски, испански, италиански, гръцки, холандски, малтийски, шведски, датски, норвежки, унгарски, португалски, финландски, чешки, полски, словашки, български, румънски, литовски, естонски, латвийски и така нататък. И всеки от тези езици представлява отделна родина. Отделна натура, отделна история, отделно наследство от идеи, навици и чувства, значи съкровище за опазване. Родината не е мнение. Нито само едно знаме и толкова. Родината е верига, съставена от много звена, намиращи се в нашата плът и душата ни, в нашата генетична памет. Тя е връзка, която не може да бъде изскубната като някой нежелан косъм.

Американците казват, че може. За да го покажат, късат веригата, пренасят старите знамена в знамето с петдесет звезди и като говорят един език, тоест същия език, се вписват в цялото. Забравят родината, която са напуснали, превръщат се в американци. Аз-съм-американец. Но въпреки че Америка е неповторим феномен, защото е изникнала на един почти безлюден континент без минало и без развита цивилизация, винаги идва моментът, в който аз-съм-американец се превръща в аз-съм-китаец, или аз-съм-италианец, аз-съм-африканец и така нататък. Винаги идва моментът, когато американецът разбира, че веригата не е скъсана. Че дори говорейки един език, тоест същия език, мисли и чувства на езика на изоставената родина. Впрочем Съветският съюз се опита да направи същото, което прави Европейският съюз. Отмени родините и съедини мъжа от Москва с мъжа от Одеса, жената от Петербург с жената от Самарканд, създаде една Свръхродина. Свръхдържава, Свръхнация. Но едва рухнала комунистическата идеология, всички се разединиха и издигнаха старите знамена. Затова на онези, които претендират, че повтарят неповторимия американски феномен в Европа, ще кажа: никога няма да успеете. Вашата Свръхродина, вашата Свръхдържава, вашата Свръхнация, поддържана в единство само от идеологията на парите, ще се разпадне както Съветският съюз. Ние можем да направим само онова, за което говореше баща ми, тоест едно голямо семейство, то ще ни попречи да воюваме помежду си и да се избиваме помежду си подобно на Флоренция и Сиена, или както по време на Първата и Втората световна война. (А това не е малко.) Лошото е, че в семействата някой винаги иска да командва другите, налага своята хегемония както Франция и Германия правят в Европа. А други извършват предателство. Водят врага вкъщи, продават себе си, децата и братята си на нашественика. Днешна Европа представлява точно това, ето защо на първия въпрос отговарям: Желаната от мен Европа е пълна противоположност на действителната. И ще продължи да бъде, докато рухне като кула от карти, от лъжи и измами.