Барбара Демик - Химн на смъртта

Бащата на Ми-ран, Те У, бил роден през 1932 г. на място, което по-късно станало част от Южна Корея – вражеската страна. Независимо колко време са били далеч от дома, за корейците той винаги остава мястото, където са родени предците им. Те У бил от провинция Южен Чхунгчхонг, в другия край на полуострова, близо до брега на Жълто море. Това е равнинна провинция, изпълнена със смарагдовозелени оризища, където земята е толкова благоприятна за обработване, колкото тази в Чхонгджин – враждебна. Селото му се намирало в покрайнините на Сосан, малък град, който се състоял само от един ред къщи, подредени по дължината на ивица суха земя, пресичаща шахматно подредените оризища. През 40-те години всичко се правело от кал и слама, дори топките, които момчетата ритали по улицата. Оризът бил душата и средството за съществуване на селото. Отглеждането му било тежка работа, защото и орането, и засяването, и разсаждането се извършвало на ръка. Никой в селото не бил богат, но семейството на Те У било малко по-заможно от останалите. Къщата им със сламен покрив била малко по-голяма от другите. Семейството имало 2 000 пьонга земя, корейска мярка, равняваща се на 6.5 декара. Те допълвали доходите си, въртейки малка мелница, където съседите носели ориз и ечемик за смилане. Дядото на Ми-ран бил с достатъчно високо социално положение, за да има две съпруги, практика, която по онова време не била необичайна, макар че само първият брак се признавал от закона. Те У бил първото дете, родено от втората съпруга, и единствен син. Той имал две по-малки сестри, които го обожавали и го следвали навсякъде из селото за негово раздразнение, но за радост на приятелите му, защото двете момичета израснали като красиви девойки.

Те У не бил най-голямото дете в тайфата, но роден лидер.

Когато момчетата играели военни игри, той винаги бил генералът. Приятелите му го наричали малкият Наполеон. "Той беше прям и решителен. Казваше нещата, без да се двоуми, и хората го слушаха – разказа ми и Джонг Хун, приятел от детството му, който все още живее в селото. – Беше и много умен."

Те У завършил начално училище и след това гимназия до петнадесетгодишна възраст, което било обичайно за децата на фермерите. В училище им преподавали на японски език. Япония присъединила Корея към територията си през 1910 г. и свалила последния от нейните императори, след което започнала методично да потъпква корейската култура, налагайки своята. В началото на окупацията по-възрастните мъже в селото били принудени да отрежат дългата плитка, която корейците традиционно носят увита на кок и покрита с черна шапка. Те били принудени да сменят имената си с японски. Японците наложили сурови данъци, като вземали 50% и повече от оризовата реколта с обяснението, че това било необходимо за поддържане на военните действия, които водели в Тихия океан. Млади мъже и жени били натоварвани на кораби и изпращани в Япония, за да помагат по време на войната. Момичетата били принуждавани да проституират, превръщайки се в "жени за разтуха", както ги наричали евфемично, които обслужвали сексуално войските. Фермерите, отглеждащи ориз, мразели японците. Не можели да направят нищо без тяхното одобрение.

На 15 август 1945 г. император Хирохито обявил по радиото капитулацията на Япония. Новините достигнали селото едва след няколко дни. Когато момчетата чули новините, се втурнали към казармите, където били разквартирувани японците, и установили, че те са се изтеглили набързо, оставяйки личните си вещи. Окупацията свършила. Хората в селото нямали пари да го отпразнуват, но тичали ликуващи по улиците, поздравявайки се един друг. "Мансе Чосон", викали хората. Да живее Корея!

Корейците вярвали, че отново контролират съдбата си. Щели да си върнат своята страна.

Докато японският император четял изявлението си по радиото, от другата страна на земното кълбо, във Вашингтон, двама млади офицери от армията седели наведени над картата на "Нешънъл Джиографик Съсайъти", обмисляйки какво да правят с Корея. Никой във Вашингтон не знаел особено много за тази затънтена японска колония. Докато за следвоенната окупация на Германия и Япония се разработвали подробни планове, Корея била оставена на заден план. Японците управлявали територията в продължение на тридесет и пет години и внезапното им изтегляне щяло да доведе до опасно безвластие. Съединените щати се страхували, че Съветският съюз може да окупира Корея като репетиция на път за по-голямата награда – Япония. Въпреки съюзяването по време на Втората световна война недоверието на Вашингтон към Съветския съюз нараствало. Съветските войски вече били навлезли в Корея от север седмица преди капитулацията на Япония и изглеждали решени да продължат да напредват. Американците искали да усмирят съветската армия, като ѝ дадат временен контрол върху северната половина на Корея. Офицерите, единият от които Дийн Ръск, по-късно станал държавен секретар, искали да задържат столицата Сеул в американската част и затова търсели удобен начин да разделят полуострова. Така те теглили една черта по 38-ия Паралел на картата.