Барбара Демик - Химн на смъртта

Под ръководството на Ким Чен Ир Корейската студия за игрални филми в покрайнините на Пхенян се разпростряло на площ от 930 000 м 2. То бълвало по четиридесет филма на година. Повечето от тях били драми с една и съща тема: Пътят към щастието е чрез саможертва и потискане на индивидуалните желания и нужди за благото на колектива. Капитализмът води до морално падение.

Докато се разхождах из студията през 2005 г., видях декop на типичната според севернокорейските филми улица в Сеул, пълна със западнали витрини на магазини и барове с танцьорки.

Независимо че филмите били чиста пропаганда, Ми-ран обожавала да ходи на кино. Тя била страстен любител на киното, както всеки, израснал в малко градче в Северна Корея. Веднага щом станала достатъчно голяма, за да ходи сама на кино, тя започнала да моли майка си за пари за билети. Цените умишлено били поддържани ниски – само половин вон (няколко цента), колкото струвало безалкохолното. Ми-ран гледала всички филми, които можела. Някои се смятали за неподходящи за деца, като например филмът от 1985 г. "О, моя любов", съдържащ сцена, в която се намеквало, че мъж и жена се целуват. В действителност главната героиня благоприлично накланя чадърчето си за слънце, така че зрителите да не видят как устните им се докосват, но това било достатъчно, за да определи филма като неподходящ за непълнолетни. Разбира се, холивудските филми били забранени в Северна Корея, както и почти всички други чуждестранни филми, с изключение на някой и друг руски филм. Ми-ран особено много харесвала руските филми, защото били по-малко пропагандни и по-романтични от севернокорейските.

Може би е неизбежно за романтично момиче като нея, което ходело на кино заради романтичната любов, да намери любовта именно там.

Те се срещнали през 1986 г., когато все още имало достатъчно електричество за киномашините. Културният дом бил най-внушителната сграда във всеки град, построена в грандиозен стил, изключително популярен през 30-те години на миналия век, когато Корея била окупирана от Япония. Сградата, която била на два етажа и достатъчно голяма, за да разполага с помещение зад сцената, имала огромен портрет на Ким Ир Сен на фасадата. Размерите на портрета отговаряли на изискването всички изображения на Великия вожд да бъдат пропорционални на размера на сградата. Културният дом служел за кино, театър и лекционна зала. На официални празници като рождения ден на Ким Ир Сен в него се провеждал конкурс за избиране на гражданина, който най-добре е следвал примера на Великия вожд. През останалото време там се прожектирали филми, като всяка седмица от Пхенян идвал нов.

Джун Санг бил също толкова запален по киното, колкото и Ми-ран. Щом чуел, че има нов филм, веднага отивал да го гледа. В деня на първата им среща прожектирали "Раждането на ново управление". Действието се развивало в Манджурия по време на Втората световна война, където корейските комунисти, водени от младия Ким Ир Сен, били мобилизирани да окажат съпротива срещу японската колониална окупация. Антияпонската съпротива била толкова експлоатирана тема в севернокорейското кино, колкото каубоите и индианците в ранните продукции на Холивуд. Очаквало се филмът да предизвика огромен интерес, защото в него участвала популярна актриса.

Джун Санг отишъл пред киното по-рано. Той успял да намери два билета, един за себе си и един за брат си. Тъкмо обикалял напред-назад пред сградата, когато я видял.

Ми-ран била към края на тълпата, напираща към касата. Публиката в севернокорейските кина била буйна и се състояла предимно от млади хора. Тълпата през онзи ден била особено груба. По-големите деца си проправили път в началото на опашката и оформили нещо като кордон, препречвайки пътя на по-малките към касата. Джун Санг се приближил, за да види по-добре момичето. Тя тропала с крака от безсилие и изглеждала сякаш всеки миг ще се разплаче.

Севернокорейският стандарт за красота предполага бледа кожа, колкото по-бяла, толкова по-добре, кръгло лице и извити устни, но това момиче било съвсем различно. Чертите на лицето ѝ били удължени и ясно изразени, носът ѝ бил римски, а скулите – добре очертани. В очите на Джун Санг тя изглеждала почти като чужденка и в нея имало нещо необуздано. Очите ѝ стрелкали гневни погледи към стълпотворението пред касата. Не изглеждала като останалите момичета, които правели неуверени жестове и прикривали уста с ръка, когато се смеели. Джун Санг усетил в нея енергия и нетърпение, сякаш животът в Северна Корея не бил успял да я смачка. Веднага бил запленен от това момиче.