Барбара Демик - Химн на смъртта

След това Великият вожд насочил вниманието си към обикновените хора. През 1958 г. започнал осъществяването на сложен проект за класифициране на всички севернокорейци според политическата им надеждност с амбициозната цел да реорганизира цялото общество. Когато китайската Червена гвардия започнала изкореняването на прокапиталистическите идеи по време на Културната революция през 60-те и 70-те години, това довело до хаос, в който господствал ужасът, защото съсед доносничел за съседа. Севернокорейците били методични до крайност. Всеки бил подлаган на осем проверки на произхода му. При определянето на "сонгбун", както се наричала системата за социално разделение, се вземал предвид произходът на родителите, на техните родители и дори на вторите братовчеди. Проверките за лоялност се провеждали на няколко етапа с вдъхновяващи Имена. Първият официален етап се наричал Първоначална Преценка на централната партия. Системата ставала по-прецизна в следващите фази, сред които Проектът за оценяване на хората между 1972 и 1974 г.

Въпреки че терминът, използван през двадесети век, е боциално инженерство, този процес е сходен с модернизирането на феодалната система, която задушавала корейците в предишните векове. В миналото те били ограничавани от кастова система, почти толкова строга колкото индийската. Благородниците носели бели ризи и високи черни шапки от конски косъм, а робите имали дървени нашийници около вратовете. Старата класова система заимствала много от учението на китайския философ Конфуций, който вярвал, че хората са част от строго определена социална пирамида. Ким Ир Сен взел най-нехуманните елементи от конфуцианството и ги комбинирал със сталинизъм. На върха на пирамидата вместо императора стоял Ким Ир Сен и неговото семейство.

Оттам надолу се подреждали петдесет и една категории, разпределени в три по-общи групи – група на най-верните, група на колебаещите се и група на враговете.

Групата на враговете включвала "кисенг" (артистки, които също като японските гейши могат да предлагат малко повече на клиенти, които си плащат), гадателки и "муданг" (шамани, които също спадали към низшата класа по време на династията). В тази категория влизали и съмнителните в политическо отношение, както е посочено в Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея, въз основа на разказите на бегълци в Южна Корея:

Хора от семейства на богати фермери, търговци, индустриалци, земевладелци или такива, чиято частна собственост е била изцяло конфискувана; прояпонски и проамерикански настроени; реакционни бюрократи; хора, избягали от Юга... будисти, католици, отстранени от длъжност държавни чиновници, хора, които са помагали на Южна Корея по време на Корейската война.

Като бивш южнокорейски войник Те У бил поставен доста надолу в системата – не съвсем на дъното, защото хората, които попадали в тази категория (около 200 000 или 1 процент от населението), били изпращани доживотно в трудови лагери, създадени по модела на съветския гулаг. Севернокорейците от низшите прослойки на обществото нямали право да живеят в показната столица Пхенян, нито в по-хубавите райони на юг, където почвата е много по-плодородна, а климатът – по-топъл. Те У не можел и да мечтае да бъде приет в Работническата партия, която също като Комунистическата партия в Китай и Съветския съюз контролирала най-доходните служби.

Хората от неговата прослойка били внимателно следени от съседите си. Севернокорейците били организирани в т.нар. "инминбан" – буквално "народни групи", състоящи се от около двадесет семейства, чиято задача била да се следят един друг и да контролират квартала, в който живеят. Инминбанът има един избран ръководител, обикновено жена на средна възраст, който докладва всичко подозрително на висшестоящите органи. Било почти невъзможно севернокореец от низшите прослойки на обществото да се изкачи в социалната система. Личните досиета били пазени под ключ в местните служби на Министерството на обществената сигурност и за по-голяма безопасност и в планинската провинция Нянгганг, в случай че някой посмее да подправи информацията, съдържаща се в тях. Единствената посока на движение в социалната йерархия била надолу. Дори да си част от групата на най-верните, запазена за роднини на управляващото семейство и партийни кадри, можеш да бъдеш понижен за лошо поведение. Но попаднеш ли в групата на враговете, оставаш там до живот. Независимо каква е била причината, петното остава завинаги и не може да бъде изтрито. И също като кастовата система в д-ревна Корея, социалното положение на семейството е наследствено. Греховете на бащата са грехове на децата и на внуците.