Барбара Демик - Химн на смъртта

Животът му като южнокореец свършил. Бащата на Ми-ран никога не говорел за това какво му се случило, докато бил в плен. Но едва ли условията, при които е живял, са били по-различни от тези на други военнопленници, държани от комунисти. Хо Дже Сук, военнопленник, който по-късно избягал, пише в мемоарите си, че мъжете били закарвани в мръсни лагери, където не им позволявали да се къпят или да си мият зъбите. Косите им въшлясвали, нелекуваните рани гъмжели от ларви. Получавали по една порция ориз и солена вода на ден.

След примирието имало размяна на пленници, при която комунистическите сили били принудени да освободят 12773 затворници, сред които 7862 южнокорейци. Хиляди, дори може би десетки хиляди никога не били пуснати да се върнат у дома, сред тях бил и Те У. Натоварили ги на влакове на гарата в Пхенян и те мислели, че отиват на юг, към дома си, но вместо това ги закарали на север към богатите на въглища планини, залепени за китайската граница, както си спомня в мемоарите си Хо. Близо до мините били построени нови лагери за военнопленници, наречени "Строително звено на Министерството на вътрешните работи". Работата в каменовъглените мини в Северна Корея била не само мръсна, но и много опасна, защото галериите често се срутвали или се запалвали. "Животът на военнопленника не струваше и пет пари – пише Хо. – Всеки ден, когато влизахме в мините, треперех от страх. Също като прасе, подкарано към кланицата, не знаех дали ще изляза оттам жив."

През 1956 г. правителството на Северна Корея издава заповед, която позволява на пленниците от Южна Корея да получат удостоверения за севернокорейско гражданство. Това означавало, че най-лошото било минало, но и че никога няма да се върнат у дома. Най-ужасните условия били в каменовъглените мини, които били изкопавани набързо и често се срутвали или запалвали. Те У бил изпратен в мина за желязна руда в Мусан, песъчлив град от севернокорейската страна на границата с Китай в провинция Северен Хамгьонг. Всички мъже били бивши южнокорейски граждани и живеели заедно в едно общежитие.

Една от служителките в общежитието била деветнадесетгодишна неомъжена жена – на практика стара мома: Тя била твърде мършава, за да се смята за красива, но имало нещо в решителното ѝ поведение, което я правело привлекателна – излъчвала духовна и физическа сила. Тя имала голямо желание да се омъжи, дори и само за да избяга от майка си и сестрите си, с които живеела. След войната мъжете за женене били рядкост. Директорът на общежитието я запознал с Те У. Макар че бил колкото нея на ръст, той бил кавалер, качество, което успяло да се запази дори под черните сажди на каменовъглената мина. Тя почувствала прилив на съжаление към този младеж, който бил съвсем сам на света. Двамата се оженили същата година.

Те У бързо се адаптирал към северно корейския живот. За него било лесно да се впише. Корейците били един народ – "хан нара", една нация, както обичали да казват. Изглеждали по един и същи начин. Акцентът в Пхенян често бил обект на подигравки заради приликата му с гърления диалект на Пусан. В хаоса на военните години корейското население се размесило напълно. Поради страха от комунистите хиляди корейци, живеещи на север от 38-ия паралел избягали на юг – сред тях земевладелци, бизнесмени, християнски духовници и прояпонски настроени граждани. Далеч по-малък бил броят на привържениците на комунистическата идеология, които избягали на север. Безброй други хора без политически мотиви просто били избутвани нагоре или надолу в опитите си да избягат от бойните действия.

Никой не можел да каже кой е севернокореец и кой е южнокореец. Малко след като се оженили, Те У и съпругата му били прехвърлени в друга мина близо до Чхонгджин, където той не познавал никого. Нямало причина някой да подозира нещо нередно в произхода му, но Северна Корея има тази особеност, че винаги се намира някой, който знае.

След войната първата работа на Ким Ир Сен била да отсее враговете от приятелите. Започнал от най-високите нива с потенциалните му съперници за властта. Той се отървал от много от своите другари по оръжие, с които повел битката от Манджурия, срещу японските окупатори. Заповядал да арестуват основателите на Комунистическата партия в Южна Корея. Те били безценни по време на войната, но след като изпълнили задачата си, можело да бъдат отстранени. През 50-те години много хора били премахнати в заприличващата все повече на древна китайска империя държава, в която Ким Ир Сен бил неоспоримият владетел.