Люк Бесон - Артур и минимоите

Ийзилоу хваща плочата и постепенно я спира. Дансингът престава да се върти. Бойните действия се прекъсват. Гробна тишина в чест на господаря Даркос. Принцът на Мрака. Синът на Малтазар.

Нашите трима герои отново се събират. Макс изглежда неспокоен.

Даркос прилича на сеид, но има по-внушителен вид и много по-страшни доспехи. Въоръжен е по-добре от военен самолет. В Седемте земи няма оръжие, което да не притежава. Освен, може би, това ножче, което затиска с крака си. Той бавно се навежда и го вдига.

— Е, Макс, правим купон, а не каним приятелите си, така ли? — подхвърля Даркос уж на шега, въртейки ножчето в ръце.

— Без специален повод — отговаря Макс и се усмихва, за да прикрие страха си. — Всичко е импровизирано, за да привлечем новите клиенти.

— Новите ли? — престорено се учудва сеидът. — Я да ги видя!

Войниците се отдръпват към края на дансинга и откриват тримата герои, притиснати плътно един до друг.

Докато върви към тях, Даркос разпознава принцесата и самодоволно се усмихва.

— Принцеса Селения?! Каква приятна изненада! — възкликва той, преди да застане пред нея. — Как е възможно височайша особа като вас да попадне на такова място в такъв късен час?

— Дойдохме да потанцуваме — отвръща тя с достойнство.

Даркос се хваща за думите й.

— Ами тогава да танцуваме — казва той и щраква с пръсти.

Сеидът повдига дръжката, насочва сапфирената игла и от грамофона започва да се лее бавна мелодия.

Даркос се покланя с лек реверанс и протяга ръка.

— По-скоро ще умра, отколкото да танцувам с вас, Даркос — с най-обикновен тон казва принцесата. Но и атомна бомба се активира с най-обикновено копче.

Сеидите, неспокойни, се отдръпват още повече. Винаги има тежки последици, когато някой обиди Даркос, особено пред всички.

Принцът на Мрака се изправя от поклона, демонично усмихнат.

— Вашите желания са закон за мен! — казва той, като измъква огромния си меч. — Ще танцуваш вечно!

Даркос вдига меча си, готов да посече Селения.

— Ами баща ти?! — възкликва принцесата.

Ръката на звяра замръзва във въздуха.

— Какво ще каже баща ти, М. Прокълнатия, когато му съобщиш, че си убил принцесата, обект на неговите стремежи?! Тя единствена може да му донесе безпределната власт, за която той мечтае цял живот!

Ударът на Селения явно е добре премерен. В мозъка на синчето нещо се размърдва.

— Мислиш ли, че ще те поздрави? Или ще те изгори със смъртоносно питие, както изгори другите си синове?! — продължава тя настъпателно.

В редиците на сеидите настава смут, граничещ с паника. Селения овладява положението и Даркос бавно отпуска ръка.

— Права си, принцесо. И ти благодаря за твоята прозорливост — казва той, слагайки меча в ножницата. — Вярно, че мъртва не струваш нищо, но жива…

Той гордо се ухилва, сякаш в главата му се е зародила блестяща идея.

Но Макс вече е прочел мислите му:

— Ийзилоу, затваряме заведението!

Диджеят разбира и се запътва към задния вход.

— Хванете ги! — изведнъж изкрещява Даркос и трийсетина сеиди се спускат към нашите герои.

Артур вижда как озлобената група настъпва към него, подобно на цунами, и като сърфист застава предизвикателно пред нея.

— Ще трябва да стане чудо! — прошепва той.

— Смъртта не е страшна, щом е за справедлива кауза! — отвръща Селения, готова да умре достойно, като истинска принцеса.

Тя вдига меча си и надава вик, за да си придаде смелост. Викът й е толкова силен, че светлината угасва. Или Ийзилоу прекъсва електричеството — не се знае. Но и в двата случая резултатът е един — в непрогледния мрак настъпва паника. Чува се дрънкане на желязо, тропот на ботуши, стържене на остриета, тракане на зъби, хрускане на раздробени кости.

— Готово! Тук са! Държа единия! Пусни ме, глупако! Извинете, шефе! Олеле, кой ме ухапа?!

Това са част от репликите, които се разменят в бъркотията, сред пълния мрак.

Макс драсва клечка кибрит и пламъчето осветява доволната му физиономия. Той запалва дебела пура, сякаш още повече да се наслади на гледката пред очите си. Даркос изниква пред огънчето на пурата. Побеснял е от гняв и червеникавото пламъче не му действа успокоително.

— Какво става? — изревава той, с пяна на уста.

— Часът е десет. Трябва да затваряме.

— Какво? Сега пък в десет ли затваряш? — все така фучи изненадан Даркос.

— Само изпълнявам вашите разпореждания, господарю — отвръща Макс покорно като предан сеид.

Даркос не знае какво да отговори, до такава степен ври и кипи отвътре.