Люк Бесон - Артур и минимоите

— Приятели, добре дошли в ДЖАЙМАБАР КЛУБ! — казва той, разтваряйки обятия и ухилен до уши.

Някакъв рахитичен комар слага четири чаши на масата.

— Огнен сок за всички — подхвърля шефът явно по навик.

— Сокче? Наливай! — радостно подскача Бетамеш.

Барманът пъхва хоботчето си с четири окончания направо в чашите на новите си клиенти. Оттам излиза под налягане червена течност, пени се, дими и накрая се запалва.

Шефът духва върху пламъка, както се издухва бирената пяна и вдига тост с чаша в ръка:

— Да живеят Седемте земи!

Всеки угасва чашата си и я вдига. Шефът гаврътва наведнъж съдържанието, същото правят Селения и Бетамеш. Артур не помръдва. Той иска първо да види ефекта от питието.

— Ох, добре ми дойде! — казва принцът.

— Утолява жаждата — добавя принцесата.

— Това е любимото питие на децата ми — обяснява шефът.

И тримата се обръщат към Артур, който още нищо не е пил. Още малко и подигравките ще започнат да се сипят.

— За Седемте земи! — казва момчето със свито сърце.

Артур глътва питието наведнъж. А не биваше. Лицето му става тъмночервено, като цвета на отлежало вино. Току-що е погълнал смес от лют пипер и уиски. Сякаш е близнал разтопена лава. От момчето излиза пара, като че ли е прекарало дванайсет часа в сауна.

— Наистина… утолява жаждата! — едва произнася то, почти загубило гласа си.

Бетамеш обира с пръст остатъка от дъното на чашата и го облизва.

— Има лек вкус на ябълка — казва той като познавач.

— Освен ябълки, има и друго — уточнява Артур, останал без глас.

Група сеиди се настаняват недалеч от тях. Те се оглеждат наоколо, сякаш търсят нещо или някого. От страх Селения се свива, за да стане незабележима.

— Не се бойте — успокоява я шефът, — тия вербуват войници. Използват слабостта на някои клиенти, за да ги накарат да се запишат в сеидската армия. Но щом сте с мен — няма страшно.

Нашите приятели леко се отпускат.

— Как става така, че сеидите още не са нападнали народа ви, както направиха с всички, които живеят по Седемте земи? — пита със съмнение принцесата.

— О, много просто — отвръща шефът. — Ние произвеждаме деветдесет на сто от корените за пушене. Сеидската армия не може да издържи и ден без корени! Понеже само ние знаем как да ги приготвяме, те не ни закачат.

Селения продължава да се съмнява в този род дейност.

— А от кое дърво са вашите корени?

— Зависи. Липа, лайка, върбинка… Само естествени продукти — заявява събеседникът й с усмивка, която озадачава. — Искате ли да опитате? — най-любезно предлага той, както змията е предложила да опитат вкуса на ябълката в рая.

— Не, благодаря, господине.

— Приятелите ми казват Макс — отвръща шефът с усмивка, разкрила сякаш не трийсет и два, а цели трийсет и осем зъба. — А вие как се казвате?

— Аз съм Селения, дъщеря на император Сифрат дьо Матрадой, петнадесети в династията, Владетел на Първата земя.

— Ауу! — изревава шефът, правейки се на изненадан. — Ваше Височество! — добавя той и се навежда, за да й целуне ръка.

Селения дръпва ръката си, за да представи спътниците си.

— Това е моят брат, Саймоно дьо Матрадой дьо Бетамеш. Но може да му казвате Бета.

Артур е достатъчно пийнал, за да се представи сам.

— А аз съм Артур. От Артурови. Защо нарязахте всичките ми сламки? — пита той направо, понеже алкохолът е развързал езика му.

— Бизнесът си е бизнес! Сеидите поискаха да ги почистим и да ги насочим към Черната река, тя води направо в Некрополис.

Щом чуват това название, нашите трима герои трепват, изпълнени с надежда.

— Тъкмо там искаме да отидем. Можете ли да ни помогнете? — пита принцесата без увъртания.

— И таз добра! По-кротко, принцесо! Билетът до Некрополис е еднопосочен! Защо ви е да ходите в това пъклено място? — пита началникът.

— Трябва да унищожим М., преди той самият да ни унищожи.

— Само това ли? — пита Макс леко изненадан.

— Само това — отвръща Селения, по-сериозна от всякога.

Макс има за какво да се тревожи.

— А защо М. иска да ви унищожи? — пита той, любопитен по рождение.

— Това е дълга история — отговаря принцесата. — С една дума — след два дни ще трябва да се омъжа и да наследя трона на баща си. М. Прокълнатия е на друго мнение. Той знае, че щом аз поема властта, повече никога не ще може да завладее страната ни. Такова е предсказанието.

Макс е силно заинтригуван, особено от онази част, в която се говори за сватба.

— И… как се нарича щастливият избраник?