Люк Бесон - Артур и минимоите

— Не знам. Още не съм го избрала — отговаря малко надменно принцесата.

Макс си дава сметка, че му се удава сгоден случай да се вреди, и устните му се разтеглят в такава широка усмивка, че едва ли би могла да бъде искрена. Артур долавя хитруването.

— Я по-полека, приятел! — намесва се той, като бутва Макс с ръка. — Ние имаме мисия. И още не сме я изпълнили.

— Точно затова заслужавате да се поотпуснете, преди да тръгнете. Джак! Дай ни по още едно. Аз черпя! — заявява шефът, за голяма радост на Бетамеш.

Докато барманът бърза да налее чашите, Макс отива при диджея, застанал до дръжката на грамофона.

— Ийзилоу, я ми завърти тази шашма! — нарежда му припряно шефът.

Диджеят Ийзилоу веднага се навежда зад грамофона и събужда двамата куломасаи, заспали върху корените за пушене.

— Ставайте, момчета! Дайте ток! — нарежда им Ийзилоу.

Двамата пушачи се надигат едва-едва и се протягат, сякаш са гумени.

Те отиват до една огромна батерия от волт и половина и я търкалят до гнездото й. Щом я наместват, прожекторите светват и се кръстосват над дансинга. Плочата на 33 оборота се завърта и Ийзилоу пуска сапфирената игла върху избраната от него песен. Като че ли се намират в американски бар.

Макс се навежда към Селения, по-изкусителен от когато и да било.

— Ще ми разрешите ли този танц? — пита той учтиво, като истински джентълмен.

Селения се усмихва, Артур — не.

— Чака ни дълъг път, Селения. Трябва да тръгваме — подхвърля той, разтревожен от съперничеството.

— Пет минути развлечение никому не са навредили — отвръща принцесата и приема предложението не само от желание да потанцува, но и за да подразни Артур.

Макс и Селения отиват на дансинга и започват бавен танц.

— Бета, направи нещо — настоява Артур, ревнив като мюл-мюл.

Вместо отговор Бетамеш изгълтва наведнъж коктейла си.

— Какво искаш да направя? — пита той, като хълца. — След два дни тя става на хиляда години. Вече е голяма.

Артур е ядосан. Бетамеш оглежда посетителите на бара и забелязва един куломасай с нож на колана.

— Но това е моето ножче! — извиква принцът. — Ще му дам да се разбере на тоя крадец!

Бетамеш става, гаврътва мимоходом коктейла на сестра ги и с решителна стъпка се насочва към бара.

Артур остава сам, отчаян и съкрушен. Изведнъж той грабва чашата си и на свой ред я изпразва. За да изпадне по-бързо в забрава.

Макс се опитва да се притисне още повече до Селения, но тя учтиво го удържа на разстояние. С крайчеца на окото си забелязва, че Артур е смутен, и това я развеселява. Такива са момичетата.

— Знаете ли, няма да е лесно да си намерите съпруг за два дни — обяснява й Макс, който пуска в ход ухажването. — Но ако искате, мога да ви помогна…

— Много мило, но ще се справя и сама — отвръща принцесата, която ужасно се забавлява.

— Обичам да помагам. Това ми е в кръвта. А и моментът е подходящ — засега е спокойно, имам само пет жени.

— Пет жени?! Че това изисква огромен труд от ваша страна! — преструва се на разтревожена Селения.

— Обичам да се трудя — уверява я шефът. — Мога да работя ден и нощ, седем дни в седмицата, без умора!

Артур е като смазан на масата, с поглед, вперен в неговата принцеса, която танцува с друг.

«… Изобщо тя е прекалено голяма за мен — казва си той, напълно обезсърчен. — Хиляда години! А аз съм само на десет! Какво ще правя с такава старица?»

Някакъв сеид вербуван сяда на масата срещу него и му отнема възможността да вижда принцесата си.

— Как може такова хубаво момче като теб да стои пред празна чаша? — казва сеидът с усмивка на ловец, който е попаднал на следа.

— Трябва да е празна, за да се напълни — отговаря Артур, размекнат от алкохола.

Сеидът пак се усмихва. Жертвата е в ръцете му.

— Сече ти пипето. Чудесно! — не пести комплиментите сеидът. — Усещам, че двамата ще се разбираме добре.

И без дори да се обръща, щраква с пръсти:

— Джак, налей по още едно!

Бетамеш застава пред бара и разтърсва за раменете крадеца на ножчето, а той разлива питието си.

— Ей, ей, какво те прихваща? — пита нервно куломасаят.

— Това е моето ножче! Ти си ми го откраднал! — възмущава се Бетамеш, освирепял като питбул. — Ножчето е мое! Получих го за рождения си ден!

Куломасаят изпъва ръка, за да държи момчето на разстояние.

— Е, кротко, мърморко!.. Ами ако и моето ножче е като твоето?

— Това си е моето! Сигурен съм! Ще го разпозная сред хиляди други. Дай си ми го! — настоява Бетамеш.