Люк Бесон - Артур и минимоите

Артур няма много опит, но е достатъчно бърз, за да избегне ударите. Той вдига меча, за да отблъсне нападението, но сеидът срещу него прави оръжието на парчета.

Макс се прави на разочарован.

— О, горкото момче! Кой му е дал толкова лош меч?! — пита той с лицемерно съчувствие.

Ийзилоу поглежда към него и двамата гадняри започват да се кискат като чакали.

Артур тича по грамофонната плоча, избягвайки ударите, които се сипят от всички страни. Той се скрива от другата страна на сапфирената игла. Сеидите не успяват да го хванат — гъвкав като змиорка, той непрекъснато им се изплъзва и те се удрят постоянно в грамофонната глава, която подскача по браздите на плочата със стържещ звук, както в най-добрите хип-хоп парчета.

— На това момче ритъмът му е в кръвта — признава шефът като познавач.

Трима сеиди застават пред Бетамеш, въоръжени също с лазерни саби.

— Трима срещу един! Не ви ли е срам? Много добре, ще утроя мощността.

Бетамеш натиска някакво копче, но то премахва лазера и на негово място изскача букет цветя.

— Красиво е, нали? — подхвърля той, смутен от грешката си.

Сеидите ревват и се спускат към принца, който хуква да бяга. Хвърля се под една маса, където вече се е скрил Артур.

— Мечът ми не става за нищо — възкликва Бетамеш, търсейки нужното копче.

— Моят също — отвръща Артур, размахвайки дръжката — само тя му е останала.

Някакъв сеид се доближава до масата и с един удар на лазерната сабя я разцепва на две.

Двамата приятели се търкулват на две страни по пода.

— За сметка на нашите, неговата действа безотказно — подхвърля Артур, силно разтревожен от все по-силния натиск.

Бетамеш нервно върти ножчето в ръце, докато най-накрая от него не изскача ново оръжие — мехуромет. Това е съвсем мъничка тръбичка, която прави сапунени мехури — по сто в секунда! Много бързо се образува сапунен облак, не е застрашителен, но е много удобен, за да се скриеш в него.

Сеидите бързо загубват следите на двамата бегълци. Това ги вбесява и те започват напосоки да разсичат въздуха със сабите си, но успяват да спукат само по няколко красиви разноцветни мехурчета.

Селения се справя с един нападател, после коленичи, вдигнала меч над главата си, за да отблъсне атаката на друг. Тя ловко измъква от калъфа ножа, прикрепен под коляното му, и го забива в ходилото му. Сеидът изревава от болка, без да може да помръдне.

— Хей, внимавай, да не ми повредиш плочата! — извиква нервно шефът.

Артур изпълзява на четири крака от сапунения облак и се блъсва в раницата на Бетамеш, после в краката на един сеид. Нападателят вдига меча си бавно-бавно, за да вкуси от удоволствието на разправата.

Артур усеща, че е загубен. Той грабва няколкото топчета, търкулнали се от раницата, и ги мята по краката на сеида, съвсем напосоки. Топчетата могат или да го спасят, или да прекратят страданията му. И в двата случая — нищо не губи, само печели.

Стъклените топчета се пръсват в краката на сеида, но той е прекалено глупав, за да прояви любопитство.

Изведнъж, за по-малко от секунда, сякаш някой махва с магическа пръчка, пред нападателя изниква разкошен букет от екзотични цветя, по-висок от самия него.

— О-о-о, цветя! Колко мило — възхищава се той, пляскайки с ръце. И като заобикаля букета, тръгва към момчето, което отстъпва, пълзейки.

— Ще ги сложа на гроба ти — казва нападателят и вдига меча.

Злобата го заслепява. И той изобщо не забелязва как зад гърба му огромното месоядно цвете лакомо разтваря паст.

Красивото растение щраква челюсти и половината от сеида мигом изчезва. После цветето започва бавно да дъвче. Другата половина е застинала неподвижно, като че ли в очакване да я излапат за десерт.

Артур гледа втрещен това чудовищно цвете, което преглъща хапката си и яко се оригва.

— Да ви е сладко! — казва той отвратен.

Бетамеш пак натиска някакво копче — този път трябва да уцели! Вече са го заобиколили трима сеиди, които не се шегуват.

От ножчето изскача лазер с три остриета. Принцът възвръща усмивката си и гордо размахва оръжието. Тримата сеиди се споглеждат, после всеки един натиска с пръст лазера си и от него изскачат по шест въртящи се остриета. Бетамеш се вцепенява.

— Това някакъв нов модел ли е? — пита той учтиво, правейки се на заинтиригуван. Сеидът срещу него кимва утвърдително, но в същото време с все сила удря оръжието на принца и то отхвръква във въздуха. Ножчето се сгъва, пада и се плъзва по пода, но някакъв крак го спира. Крак на сеидски войник, обут в ботуши четирийсет и осми номер, опръскани с кръв.