Люк Бесон - Артур и минимоите

— Липсваш ни, Арчибалд — признава накрая тя. — Ти наистина много ни липсваш.

После изгасва лампата и със съжаление затваря вратата.

Вратата на гаража е толкова тежка, че едва се отваря — като че ли е врата на замък подвижен мост, — и Артур губи винаги по няколко секунди, за да се справи с нея.

После застава на колене и изкарва колата си от гаража. Осемстотин конски сили в три сантиметра дължина! Стига да си с въображението на Артур, а то никога не е липсвало на момчето.

Побутвайки с пръст количката, той внимателно я извежда вън от гаража, като същевременно изпълнява ролята на мотор — бръмчи, реве, ръмжи — все звуци, достойни за едно истинско ферари.

Двамата водачи, заели вече местата си, и началникът им, който ги напътства, заговорват с гласа на Артур:

— Господа, искам пълен отчет за нашата световна напоителна мрежа — казва той, сякаш държи високоговорител.

— Добре, шефе — отговаря момчето вместо водача.

— И внимавайте с тази нова кола, тя е свръхмощна — добавя високоговорителят.

— Дадено, шефе. Не се безпокойте — отвръща водачът, преди да напусне паркинга и да навлезе в тревната площ.

Бабинка бутва входната врата с крак, за да се отвори. Ръцете й са заети с огромен леген, пълен с пране, и тя бърза да го просне на въжето в дъното на градината. Артур бавно побутва колата си, която се спуска в канавката, издълбана в земята, и се изкачва до внушителната напоителна мрежа.

— Говори патрулната кола: Централа, засега всичко е наред — казва водачът.

Но явно е избързал със съобщението. Срещу тях една огромна тенис топка (съвсем нова) запушва напълно прохода.

— О, Господи! Право напред! Това е катастрофа!

— Какво става, патрулният?! Отговорете! — безпокои се началникът, нали от кабинета си не може да види нищо.

— Срутване! Не, не е срутване! Това е клопка! Снежният човек от равнината!

Алфред току-що е долепил нос до топката за тенис и с все сила маха с опашка.

— Централата до патрулния: Внимавайте с опашката му, това е страшно оръжие! — предупреждава високоговорителят.

— Не се тревожете, шефе. Изглежда кротък. Ще се опитаме да разчистим пътя. Изпратете ни подемен кран!

Веднага ръката на Артур се превръща в ръка на автоматичен кран, заедно с всички възможни шумове.

След няколко маневри ръката кран най-после «захапва» топката.

— Пускам! — извиква водачът.

Ръката на Артур се изпъва и запраща топката колкото се може по-далеч.

Естествено, Снежният човек от равнината тича след нея.

— Пътят е свободен и ние се избавихме от Йети — гордо съобщава водачът.

— Добре свършена работа, патрул! — одобрява високоговорителят. — Продължавайте в същия дух. Задачата трябва да се изпълни.

А Бабинка изпълнява собствената си задача и хваща второто въже, за да просне на него чаршафите.

В далечината, върху гребена на хълма, малко облаче прах показва, че пристига някаква кола. Днес не е ден нито за пощаджията, нито за млекаря.

— Кой идва пак? — тревожи се бабата.

Артур все още е патрулен, но ето че се случва нова беда. Йети се връща, прекрачва през канавката, с топката в уста, готов да я пусне. В колата настъпва паника.

— Господи, загубени сме! — извиква помощникът.

— Никога! — крещи дежурният. В този критичен момент Артур му е услужил с гласа си.

Йети от равнината хвърля бомбата и тя пада в канавката.

— Побързайте, капитане — умолява помощникът, — или всички ще умрем!

Топката се търкулва в канавката, също както във филма за Индиана Джоунс, но в съвсем умален вид.

Артур най-после спуска колата на земята и я насочва за бягство.

— Банзай! — провиква се той, макар японският възглас да не е много подходящ за случая.

Колата лети напред, догонвана от топката, която още малко и ще я смаже. Тя прави лупинги сред каньона, като изтребител.

Водачът едва идва на себе си. Топката вече е поизостанала от колата, но за беда тя стига до края на канавката, която се издига като непреодолима стена.

— Загубени сме! — хленчи помощникът.

— Дръжте се здраво! — отвръща Артур, смелият водач.

Свръхмощната кола се изпречва срещу стената и я изкачва почти вертикално, преди да се издигне във въздуха и да се приземи след няколко чудесни завъртания. Болидът спира.

Каскадата беше невероятна, просто идеална.

Артур ще се пръсне от гордост, сякаш е първият автомобилен ас!

— Чудесно, капитане! — казва помощникът, напълно изтощен.

— Дребна работа, момче! — отвръща Артур като стар шофьор.