Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Оставате тук и точка! – нареди му Ана.

Тя и Майкъл напуснаха редакцията от задния вход, минаха по тясната уличка и стигнаха до колата на Ана.

Кърк изруга, недоволен, че за пореден път е останал сам. Припомни си месеците, прекарани в сутерена на управлението, когато беше „Отлъченият шеф“. Разрови оставените на масата документи и се зачете в полицейските протоколи. Събра последните останали блокчета шоколад и ги натъпка в устата си.

Ана и Майкъл се движеха по главната улица.

– Имаш ли нещо против най-напред да минем през къщи? – помоли Майкъл. – Ще ми се да целуна щерките, преди да си легнат. Цяла седмица, откакто почти не съм ги виждал.

– С удоволствие – съгласи се Ана и зави към Бриджхемптън.

Когато стигнаха до дома на семейство Бърд, Ана обърна внимание, че вътре не се вижда никаква светлина.

– Виж ти, никой ли няма? – учуди се Майкъл.

Ана спря колата пред къщата.

– Може би жена ти е излязла заедно с децата?

– Сигурно са отишли да вечерят пица. Ще им се обадя.

Майкъл извади мобилния телефон и изруга, като видя, че няма обхват.

– От известно време тук имаме проблеми с мрежата – ядоса се той.

– И аз нямам обхват – установи Ана.

– Изчакай, ако обичаш, ще вляза да се обадя на жена ми по стационарния телефон.

– Мога ли през това време да ползвам тоалетната? – запита Ана.

– Разбира се. Ела.

Двамата влязоха в къщата. Майкъл посочи тоалетната на Ана и вдигна слушалката на телефона.

* * *

Двамата с Дерек наближавахме Орфия, когато получихме обаждане по радиостанцията. Операторът ни съобщи, че някакъв човек на име Кърк Харви отчаяно опитва да се свърже с нас, но няма телефонните ни номера. Той прехвърли обаждането по радиостанцията и неочаквано в купето екна гласът на Кърк.

– Джеси, това са ключовете! – кресна панически той.

– Какви ключове?

– Намирам се в кабинета на Майкъл Бърд, в редакцията на вестника. Открих ги.

Все още не разбирахме какво иска да ни каже.

– Какво сте намерили, Кърк? Говорете по-ясно!

– Намерих ключовете на Стефани Мейлър!

Кърк обясни, че се качил в кабинета на Майкъл Бърд да потърси още шоколади. Докато ровел в чекмеджето на бюрото, попаднал на връзка ключове, чийто ключодържател бил с жълта пластмасова топка. Спомнил си, че ги е виждал някъде. Напрегнал паметта си и ненадейно сякаш се озовал отново в „Белуга Бар“, опитвайки се да задържи Стефани. Успял да хване чантичката ѝ, чието съдържание се изсипало на пода. Той вдигнал ключовете, за да ѝ ги подаде. Те били на същия ключодържател.

– Сигурен ли сте, че това са ключовете на Стефани? – запитах го аз.

– Да, между тях дори има ключ от кола – потвърди Кърк. – „Мазда“. Каква кола караше Стефани?

– „Мазда“ – отвърнах аз. – Това са нейните ключове. Само не казвайте нищо и задръжте на всяка цена Майкъл в редакцията.

– Той излезе. Заедно с Ана.

* * *

В къщата на Бърд Ана излезе от тоалетната. Наоколо цареше пълна тишина. Тя прекоси всекидневната: никаква следа от Майкъл. Погледът ѝ се спря върху няколко снимки на един скрин, които представяха семейство Бърд през различни периоди. Раждането на дъщерите, почивките. Ана обърна внимание, че на една от тях Миранда Бърд е съвсем млада. Беше заедно с Майкъл, явно някъде около Коледа. На фона се виждаше украсена елха, а отвъд прозореца снежен пейзаж. В долния десен ъгъл имаше поставена дата, както постъпваха навремето при проявяването на негативите във фотоателиетата. Ана се наведе: 23 декември 1994 . Усети как пулсът ѝ се ускорява: по думите на Миранда тя се бе запознала с Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая. Значи беше излъгала.

Ана се озърна. Не се чуваше никакъв шум. Къде беше изчезнал Майкъл? Разтревожена, тя хвана дръжката на пистолета и внимателно надникна в кухнята: беше празна. Сякаш в къщата нямаше никого. Тя извади оръжието си и пое по тъмния коридор. Щракна ключа, но лампите не светнаха. Внезапно почувства силен удар в гърба, който я запрати на пода и тя изпусна пистолета. Понечи да се обърне, но получи в лицето струя сълзотворен газ. Изпищя от болка. Очите ѝ горяха. Още един удар по главата я зашемети и тя пропадна в черна бездна.

* * *

Двамата с Дерек обявихме обща тревога. Монтейн изпрати хора към „Кодиак Грил“ и към дома на семейство Бърд. Ана и Майкъл бяха неоткриваеми. Когато ние на свой ред отидохме в къщата на семейство Бърд, полицаите ни показаха пресни следи от кръв.

Тъкмо тогава Миранда Бърд се завърна с дъщерите си от пицарията.