Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– О, боже мой! – прошепна Кърк. – Не мога да повярвам. Жената на Майкъл е била от проститутките, работили за Джеремая Фолд?

– Млъквайте, Кърк! – сопна му се Ана. – Затваряйте си устата! Ако кажете само думичка по въпроса, кълна се, ще ви застрелям.

Тя вече съжаляваше, че е споделила с Кърк. Почти сигурна беше, че той ще направи гаф. Майкъл се завърна с пакет бонбони и веднага запита:

– Какво стана с онази свидетелка?

– Вече сме на следващата точка – отвърна му с усмивка Ана. – Говорехме за Островски.

– Някак не виждам Островски да избива цяло семейство – каза Майкъл.

– Знаеш ли, външният вид често заблуждава – напомни му Кърк. – Понякога си мислиш, че познаваш един човек, а се оказва, че той крие цял куп тайни.

– Няма значение – побърза да се намеси Ана, хвърляйки убийствен поглед към Кърк. – Ще видим какво ще правим с Островски, стига Джеси и Дерек да го открият.

– Има ли новини от тях? – запита Майкъл.

– Все още никакви.

* * *

В 20 и 30 часа в Ню Йорк ние с Дерек все още дебнехме пред дома на Островски.

Вече бяхме напът да се откажем, когато го зърнахме да се задава, крачейки спокойно по тротоара. Изскочихме от колата с револвери в ръце и се втурнахме да го заловим.

– Джеси, да не сте се побъркали? – изохка Островски, когато го притиснахме към стената, за да му сложим белезниците.

– Знаем всичко, Островски! – извиках му аз. – Дотук беше!

– Какво знаете?

– Вие сте убили Меган Падалин и Гордънови. А също Стефани Мейлър и Коди Илиной.

– Какво? – кресна Островски. – Вие не сте в ред!

Край нас започнаха да се трупат любопитни. Някои правеха снимки с телефоните си.

– Помощ! – провикна се към тях Островски. – Тези двамата не са полицаи! Някакви откачени!

Видяхме се принудени да покажем значките си на събралата се тълпа, след което вкарахме Островски във входа на сградата, за да бъдем на спокойствие.

– Бих искал да ми обясните от къде на къде ви е хрумнало, че аз съм убил всички тези клетници – заяви ни Островски.

– Видяхме стената на вашата стая в хотела, с изрезките от вестници и снимките на Меган.

– Тъкмо те са доказателството, че не съм убил никого! От двайсет години се опитвам да разбера какво се е случило.

– Или по-скоро от двайсет години се опитвате да заличите следите си – поправи го Дерек. – Нали затова сте се обърнали към Стефани? Искали сте да разберете дали разследването може да стигне до вас и понеже тя е била напът да го направи, сте я убили.

– Нищо подобно! Опитвах се да свърша онова, което вие не успяхте през 1994 година!

– Не ни правете на глупаци. Били сте човек за поръчки на Джеремая Фолд! Затова сте накарали кмета Гордън да ви отърве от него.

– Не съм бил човек за поръчки на никого! – възмути се Островски.

– Стига празни приказки – отвърна му Дерек. – След като не сте виновен за нищо, защо така ненадейно си тръгнахте от Орфия?

– Сестра ми вчера получи мозъчен инсулт. Налагаше се да бъде оперирана по спешност. Исках да бъда до нея. Прекарах нощта и целия ден в болницата. Тя е единственият ми близък човек.

– Коя болница?

– „Презбитериън“.

Дерек веднага се обади в болницата. Твърденията на Островски се оказаха верни. Явно не лъжеше. Свалих му белезниците и го запитах:

– Защо сте толкова обсебен от това престъпление?

– Защото обичах Меган, по дяволите! – възкликна Островски. – Толкова ли е трудно да проумеете? Обичах я, а ми беше отнета! Не знаете какво означава да ви лишат от любовта на живота ви!

Изгледах го. Очите му бяха пълни с печал. Накрая му казах:

– Много добре го знам.

Островски беше извън подозрение. Бяхме губили напразно време и усилия: оставаха ни двайсет и четири часа да разрешим този случай. Ако в понеделник сутринта не представехме престъпника на майор Маккена, с кариерата ни на полицаи беше свършено.

Оставаха ни две възможности: Рон Гъливър и Стивън Бергдорф. Тъй като бяхме в Ню Йорк, решихме да започнем със Стивън Бергдорф. Срещу него имаше немалко улики: бивш главен редактор на „Орфия Кроникъл“, бивш шеф на Стефани, освен това беше напуснал Орфия веднага след четворното убийство, а години след това се бе завърнал, за да вземе участие в пиесата, за която се предполагаше, че ще разкрие името на виновника. Отидохме до неговия апартамент в Бруклин. Дълго чукахме на вратата, но никой не ни отвори. Тъкмо се канехме да я разбием, когато на площадката излезе един съсед и ни каза:

– Няма смисъл да блъскате така. Семейство Бергдорф заминаха.