Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

* * *

В средата на декември Дарла изнесе всичко от „Малката Русия“. Светещата реклама беше свалена и унищожена, мебелите продадени, за да се заплати наемът за последните месеци и да бъде разтрогнат договорът.

Когато носачите вдигаха последните останали столове, за да ги пренесат в ресторанта, чийто собственик ги бе купил, Дарла седеше на тротоара в студа и ги гледаше. Един от мъжете постави пред нея кашон.

– Открихме го в един ъгъл на кухнята. Помислихме си, че ще поискате да го запазите.

Дарла прегледа съдържанието. Вътре имаше листове с бележки на Наташа, идеи за меню на ресторанта, готварски рецепти и предмети, останали от техния минал живот. Имаше нейна снимка заедно с Джеси, Наташа и Дерек. Взе я в ръце и дълго я разглежда.

– Ще запазя снимката – каза тя на носача. – Благодаря. Другото можете да изхвърлите.

– Наистина ли?

– Да.

Човекът кимна и се отправи към камиона.

Съкрушена, Дарла избухна в ридания.

Всичко трябваше да бъде забравено.

ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ

Петък, 1 август 2014 г.

6 дни след премиерата

Дали Меган се бе опитала да напусне Самюъл Падалин? А той може би не бе понесъл това и я бе убил, прибирайки същевременно сумата от застраховката на жена си.

Когато сутринта отидохме у тях, Самюъл го нямаше. Решихме да го потърсим на работното му място. Предупреден от секретарката за нашето посещение, той мълчаливо ни отведе в кабинета си и едва след като затвори вратата, избухна:

– Да не сте се побъркали, че идвате тук без причина? Да не искате да загубя работата си?

Беше побеснял. Ана го запита:

– Сприхав ли сте по характер, Самюъл?

– Защо ме питате? – сопна ѝ се той.

– Защото сте биели жена си.

Самюъл Падалин остана като гръмнат.

– Какви ги разправяте?

– Не се правете на изненадан – повиши глас Ана, – известно ни е всичко!

– Бих искал да знам кой ви е наговорил подобни глупости?

– Няма значение – отвърна Ана.

– Вижте, вярно е, че един месец преди смъртта на Меган двамата имахме сериозна разправия. Зашлевих я, а не трябваше да го правя. Не бях на себе си. Няма извинение за мен, но се случи само веднъж. Никога не съм бил Меган!

– Каква беше причината за тази разправия?

– Открих, че Меган ми изневерява. Исках да я напусна.

* * *

Понеделник, 6 юни, 1994 година

Сутринта, докато пиеше кафето и се готвеше да замине на работа, Самюъл Падалин видя, че жена му е все още по домашен халат.

– Днес няма ли да ходиш в книжарницата? – запита я той.

– Не се чувствам добре, имам температура. Ще се обадя на Коди, за да го предупредя.

– Права си – каза Самюъл и на един дъх допи кафето. – Върви да си легнеш.

Той остави чашата на мивката, целуна жена си по челото и излезе.

Нищо нямаше да разбере, ако един час по-късно не се беше върнал обратно да вземе забравена на масата във всекидневната папка с документи, които бе проучвал през уикенда.

Тъкмо зави по тяхната улица, когато видя Меган да излиза от къщи. Беше с разкошна лятна рокля и елегантни леки обувки. Изглеждаше в добро настроение, направо сияеше. Нищо общо с жената, която бе оставил час преди това. Той спря и видя как тя се качва в колата. Не беше го забелязала и затова реши да я проследи.

Меган кара до Бриджхемптън, без да подозира, че съпругът ѝ я следва на дистанция от няколко коли. След като прекоси главната улица, тя пое към Саг Харбър, двеста метра по-нататък зави към разкошния хотел „Северна роза“. Самият хотел не беше голям, но дискретен и често посещаван от видни нюйоркчани. След като спря пред красивата колонада, тя повери колата на служителя и влезе. Самюъл я последва, но преди това изчака малко, да не би тя за го забележи. Вътре не я откри нито в бара, нито в ресторанта. Беше се качила направо към стаите. Явно някой я очакваше.

През този ден Самюъл Падалин не отиде на работа. Часове наред остана на паркинга в очакване жена му да излезе. Тъй като тя не се появи, той се върна у дома и прерови бележниците ѝ. За свой ужас откри, че от месеци тя редовно се среща с някакъв мъж в „Северна роза“. Кой беше той? Пишеше, че се запознала с него по време на празничната новогодишна вечер. Тогава бяха заедно и той сигурно също го бе видял. Може би дори го познаваше. Чувстваше, че му се повдига. Качи се в колата и дълго кара без посока, питайки се какво да предприеме.

Когато най-сетне се прибра, Меган вече се беше завърнала. Завари я в леглото, по нощница, преструвайки се на болна.

– Горкичката – каза ѝ той, опитвайки се да запази спокойствие, – не се ли чувстваш по-добре?