Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Трябва да добавиш и мен, както и Кърк – обади се Майкъл. – Ние също се намирахме там. Макар че самият аз нямам татуировка на орел.

Той вдигна тениската си и ни показа гърба си.

– Аз също нямам татуировка – промърмори Харви и направо съблече ризата си.

– Вече решихме, че Шарлот отпада от списъка на заподозрените, защото издирваме мъж – продължи Дерек. – Също така Алис и Джери Идън.

Така списъкът беше сведен до четири имена:

Мета Островски

Рон Гъливър

Самюъл Падалин

Стивън Бергдорф.

– Бихме могли да изключим и Островски – подсказа Ана. – Той не е имал връзка с Орфия и е бил тук само за фестивала.

Аз кимнах:

– Особено след като видяхме по слипове него и Гъливър, а те нямаха татуировка на гърба.

– Значи остават двама – каза Дерек. – Самюъл Падалин и Стивън Бергдорф.

Примката неумолимо се затягаше. Същия следобед Ана получи обаждане от Кейт Гранд, приятелката на Меган, която ѝ позвъни от хотела в Северна Каролина, където беше отседнала.

– Докато четях дневника на Меган, открих, че в началото на 1994 година тя е имала връзка с някакъв мъж – обясни ѝ Ана. – Споменава, че е споделила това с вас. Какво си спомняте?

– Меган наистина преживя любовна авантюра. Така и не видях въпросния мъж, но добре си спомням колко зле приключи всичко.

– Тоест?

– Съпругът ѝ Самюъл разкри изневярата и направо я преби. Тогава тя пристигна у дома по нощница, със синини по бузите и разкървавена уста. Прекара нощта при мен.

– Самюъл Падалин е упражнявал насилие към Меган?

– Поне тогава – със сигурност. Тя ми каза, че се бои за живота си. Посъветвах я да подаде жалба, но тя така и не го направи. Раздели се с любовника си и се завърна при своя съпруг.

– Искате да кажете, че Самюъл я е принудил да скъса и да остане с него?

– Твърде възможно. След този случай тя започна да страни от мен. Казваше ми, че Самюъл не желаел да се виждаме повече.

– И тя се е подчинила?

– Да.

– Госпожо Гранд, простете ми за прекалено директния въпрос, но как мислите, възможно ли е Самюъл Падалин да е убил жена си?

Кейт Гранд направи пауза и накрая каза:

– Винаги съм се чудила защо полицията не обърна внимание на неговата застраховка „Живот“.

– Каква застраховка „Живот“? – запита Ана.

– Един месец преди смъртта на жена му Самюъл сключи застраховка „Живот“, която възлизаше на значителна сума. Струва ми се, един милион долара. Зная това, защото я направи моят съпруг. Той е застрахователен агент.

– И Самюъл Падалин е получил тази сума?

– Разбира се. Откъде според вас е намерил парите за къщата в Саутхемптън?

ДЕРЕК СКОТ

През първите дни на декември 1994 година се явих в кабинета на майор Маккена в регионалния център на щатската полиция и му представих моята молба.

– Дерек, искаш преместване в друг отдел? В кой отдел всъщност искаш да отидеш?

– Можете да ме назначите в администрацията – подсказах му аз.

– Искаш да работиш на бюро? – не повярва на ушите си майорът.

– Вече не желая кракът ми да стъпва на терен.

– Виж какво, Дерек, ти си сред най-добрите ченгета, които някога съм срещал! Не си проваляй кариерата заради една приумица.

– Моята кариера ли? – повиших глас аз. – За каква кариера говорите?

– Изслушай ме, Дерек – каза кротко майорът, – разбирам, че си разстроен. Защо не отидеш при психоложката? Или пък не си вземеш няколко седмици отпуск?

– Вече бях в отпуск, шефе, и през цялото време случилото се не излизаше от главата ми.

– Не мога да те преместя в Административния отдел, би било голям гаф от моя страна.

Двамата с майора се гледахме в очите известно време и накрая аз казах:

– Прав сте, шефе. Забравете за тази молба.

– Така е най-добре, Дерек, повярвай ми!

– Ще подам оставка.

– А, не! В никакъв случай! От мен да мине, съгласен съм да отидеш в администрацията. Но само за известно време. След това се връщаш в Криминалния отдел.

Майорът си въобразяваше, че за няколко седмици ще ми доскучае и сам ще поискам да се върна на предишната длъжност.

Преди да изляза от кабинета, майорът ме запита:

– Нещо ново около Джеси?

– Не иска да вижда никого, шефе.

У дома Джеси бе зает да подрежда вещите на Наташа.

Никога не бе си представял, че ще живее без нея, и застанал пред зейналата пред него бездна, която не бе в състояние да запълни, ту искаше да се отърве от нещата ѝ, ту решаваше да ги съхрани. Част от него желаеше незабавно да обърне страницата, да изхвърли всичко и всичко да забрави. В такива моменти започваше припряно да тъпче в кашони всички предмети, които по някакъв начин бяха свързани с нея, с намерение да ги занесе в контейнера за смет. Сетне някой предмет привличаше вниманието му, настроението му рязко се променяше и той започваше грижливо да прибира снимки в рамка, отдавна засъхнали химикалки, пожълтели листчета. Вземаше ги в ръка и дълго ги разглеждаше. Казваше си, че в никакъв случай не бива да изхвърля всичко, че трябва да запази някои вещи, и започваше да ги подрежда на някоя маса като сувенири. Вадеше обратно съдържанието на кашоните. В никакъв случай не бива да изхвърляш това, казваше си той. Нито пък това . Ето, непременно трябва да запазя тази чаша, купихме я заедно от Музея на модерното изкуство и тя пиеше чай от нея! Накрая Джеси изваждаше всичко от кашоните. Всекидневната, в която малко преди това не беше останал нито един предмет, свързан с Наташа, започваше да напомня посветен на нея музей. Баба му и дядо му присъстваха на тези сцени. Двамата старци седяха на канапето и просълзени шепнеха: „Лайняна работа“.