Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Сега не е моментът да си губим времето със закуски! – мърмореше Дерек, докато пътувахме към Орфия.

– Не зная какво има предвид – отвърнах аз.

– Нищо повече ли не каза?

– Нищо.

– На всичко отгоре в „Кафе Атена“? Предвид обстоятелствата, това е последното място, където бих отишъл.

Усмихнах се.

– Какво има? – запита Дерек.

– В лошо настроение си.

– Не, нищо му няма на настроението ми.

– Познавам ти и кътните зъби. Настроението ти е отвратително.

– Хайде, хайде, карай по-бързо – подкани ме той. – Искам да разбера какво си е наумила Ана.

Той включи сигналната лампа, за да ме накара да ускоря. Избухнах в смях.

Когато най-сетне пристигнахме в „Кафе Атена“, заварихме Ана на една голяма маса в дъното. Чашите кафе вече ни очакваха.

– А, ето ви и вас – възкликна нетърпеливо тя, когато ни видя, все едно се бяхме влачили по пътя.

– Какво се е случило? – запитах я.

– През цялото време съм мислила.

– За какво?

– За Меган. Ясно е, че кметът е искал да се отърве от нея. Прекалено много е знаела. Може би Гордън се е надявал, че ще може да остане в Орфия и че няма да му се наложи да бяга в Монтана. Опитах да се свържа с Кейт Гранд, приятелката на Меган. В момента е на почивка. Оставих съобщение в хотела, където е отседнала, и чакам да ми се обади. Това обаче няма значение: без съмнение кметът е искал да премахне Меган и го е направил.

– Само че е убил Джеремая Фолд, а не Меган – напомни ѝ Дерек, който не разбираше какво има предвид Ана.

– Направил е размяна – обясни Ана. – Той е убил Джеремая Фолд заради друг. Онзи пък е убил Меган вместо него. Разменили са си убийствата. А кой е имал мотив да убие Джеремая Фолд? Тед Тененбаум, който вече не е можел да търпи онзи да го изнудва.

– Но нали вече установихме, че Тед Тененбаум е невинен? – разсърди се Дерек. – В прокуратурата тече процедура по неговото оневиняване.

Ана изобщо не се смути.

– В своя дневник Меган пише, че на 1 юли 1994 година кметът Гордън, който престанал да идва в книжарницата, пристигнал, за да купи театрална пиеса, която, както ни е известно, вече бил чел и тя никак не му харесала. Значи, не той е избрал каква творба да купи, а поръчителят на убийството на Джеремая Фолд, който чрез прост шифър е вписал в текста името на жертвата.

– Че защо ще прави това, след като са можели просто да се срещнат?

– Може би защото не се познават. Или пък не желаят да ги виждат заедно. Напомням ви, че кметът и Тед Тененбаум са били жестоко скарани и това им осигурява чудесно алиби. Никой не би се сетил, че тъкмо те двамата биха могли да кроят нещо.

– Дори да си права, как кметът би могъл да познае тъкмо книгата, съдържаща кодираното име? – възрази Дерек.

– Той е прелистил различни книги – отвърна Ана, която явно бе мислила по този въпрос. – Или пък страниците на книгата са били прегънати.

– Искаш да кажеш прегънати , както самият кмет е прегънал страници от книгата на Стивън Бергдорф? – запитах аз, като си спомних какво бе споменала Меган в своя дневник.

– Точно така – потвърди Ана.

– Значи, на всяка цена трябва да открием тази книга – заключих аз.

Ана кимна:

– Тъкмо затова ви поканих на среща тук.

В този момент вратата на заведението се отвори. Появи се Силвия Тененбаум, която хвърли към мен и Дерек яростен поглед.

– Какво означава това? – запита тя Ана. – Ти не ми каза, че тези двамата ще бъдат тук.

– Силвия – отвърна предпазливо Ана, – трябва да поговорим.

– Няма какво повече да си кажем – сопна се Силвия Тененбаум. – Моят адвокат е на път да възбуди съдебно преследване срещу щатската полиция.

– Силвия – повтори Ана, – смятам, че брат ти е замесен в смъртта на Меган и на семейство Гордън. Струва ми се, че доказателството за това се намира у теб.

Силвия я изгледа смаяно, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

– Ана, и ти ли тръгваш по този път? – възкликна обидено тя.

– Нали бихме могли да поговорим спокойно? Искам да ти покажа нещо.

Смутена, Силвия все пак се съгласи да седне до нас. Ана ѝ описа накратко ситуацията, като ѝ показа откъси от дневника на Меган Падалин. След това каза:

– Зная, че ти се нанесе в къщата на брат ти. Ако Тед е замесен, въпросната книга сигурно е там и ние на всяка цена трябва да я открием.

– Правих доста преустройства – отвърна едва чуто Силвия. – Но библиотеката си е непокътната.

– Дали бихме могли да хвърлим едно око? – запита Ана. – Ако намерим тази книга, ще имаме отговора на въпроса, който измъчва всички ни.