Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Джеси, Ана! – възкликна Дерек. – Елате да погледнете!

Побързахме да отидем при него и видяхме снимка на Мета Островски, двайсет години по-млад, в официално облекло, който с широка усмивка позираше редом с Меган Падалин.

– Къде е била направена тази снимка? – запитах аз служителя.

– На новогодишната вечеря през 1994 година – отвърна той. – Този мъж е известният критик Мета Островски и…

– Островски е бил любовникът на Меган Падалин! – възкликна Ана.

Незабавно отидохме в „Езерен Палас“. Още щом влязохме във фоайето на хотела, бяхме посрещнати от управителя.

– Вече? – зачуди се той, като ни видя. – Та аз току-що се обадих.

– На кого сте се обадили? – запита го Дерек.

– На полицията, разбира се – отвърна управителят. – Става въпрос за Мета Островски: преди малко той по спешност е заминал за Ню Йорк. Предупредиха ме камериерките…

– За какво са ви предупредили, дявол да го вземе? – изгубил търпение, го прекъсна Дерек.

– Елате и вижте сами.

Управителят ни отведе до апартамент 310, нает от Островски, и отвори вратата с помощта на шперца. Влязохме и видяхме върху стената множество статии относно четворното убийство, изчезването на Стефани, нашето разследване и навсякъде снимки на Меган Падалин.

4

ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СТЕФАНИ МЕЙЛЪР

Събота, 2 август – понеделник, 4 август 2014 година

ДЖЕСИ РОЗЕНБЪРГ

Събота, 2 август 2014 г.

7 дни след премиерата

Дали Островски не беше въпросният трети човек?

От предишната вечер насам бяхме загубили следите му. Знаехме само, че се е завърнал в Ню Йорк: камерите на нюйоркската полиция го бяха заснели да минава с колата по Манхатън Бридж. След това обаче не се беше прибрал у дома. В апартамента му нямаше никого. Мобилният му телефон беше изключен, така че не можехме да засечем местонахождението му, а единствена роднина беше по-възрастна от него сестра, която също се оказа неоткриваема нито в дома си, нито по телефона. Ето защо двамата с Дерек почти от денонощие стояхме на пост пред сградата, където живееше той.

Всички следи водеха към него: бил е любовник на Меган Падалин от януари до юни 1994 година. От хотел „Северна роза“ потвърдиха, че в продължение на почти шест месеца редовно е отсядал при тях. През онази година явно е дошъл в Орфия не само заради театралния фестивал. Оказа се, че е бил тук месеци преди това. Без съмнение заради Меган. Не бе понесъл мисълта, че тя го е напуснала. Убил я бе вечерта на откриването, също както и семейство Гордън, злощастни свидетели на престъплението. Имал бе време да отиде и да се върне пеш до залата за началото на пиесата, за да напише след това статия за спектакъла и да я публикува като доказателство, че се е намирал в Големия театър. Разполагаше със съвършено алиби.

Малко по-рано през деня Ана отиде да покаже негова снимка на Миранда Бърд с надеждата тя да го разпознае, но последната бе доста неуверена:

– Възможно да е той, но ми е много трудно да потвърдя със сигурност. Минали са двайсет години.

– А сигурна ли сте, че имаше татуировка? – запита я Ана. – Защото Островски нямаше такава.

– Вече не зная – призна Миранда. – Дали пък не греша?

Докато ние преследвахме Островски в Ню Йорк, в Орфия Ана за пореден път се бе затворила в архива на „Орфия Кроникъл“ заедно с Кърк Харви и Майкъл Бърд и се бе заела да прегледа материалите по случая. Тримата искаха да се уверят, че нищо не сме пропуснали. Бяха изморени, гладни. Цял ден не бяха хапнали нищо с изключение на бонбоните и шоколадите, които Майкъл от време на време отиваше да вземе от чекмеджето на бюрото в неговия кабинет на горния етаж.

Кърк не снемаше поглед от стената, отрупана с бележки, снимки и изрезки от вестници. По едно време той се обърна към Ана:

– Защо липсва името на жената, която би могла да идентифицира убиеца? Откривам го само в списъка на свидетелите като „жената от мотела на шосе 16“. Имената на другите са налице.

– Вярно – обади се Майкъл. – Как се казва тя? Това може да се окаже важно.

– Джеси се бе заел с нейното издирване – отвърна Ана. – Трябва да го попитаме. Във всеки случай тя не си спомня нищо съществено. Нека не си губим времето с нея.

Кърк обаче упорстваше.

– Проверих в досието на щатската полиция от 1994 година. В него тази свидетелка липсва. Вероятно става въпрос за ново сведение?

– Трябва да попитаме Джеси – повтори Ана.

Понеже Кърк продължи да настоява, Ана помоли Майкъл да донесе по един шоколад. Когато той излезе, тя описа набързо положението на Кърк с надеждата, че той ще осъзнае колко важно е името на тази свидетелка да не бъде споменавано пред Майкъл.